Да заседнеш в асансьор.
Когато описвам по- голяма част от свои лични събития, предварително обмислям напълно това, което мога да опиша с подробности и това, което е по- благоразумно да спестя. В този случай обаче, не смятам че има какво да се спестява изобщо, защото самият случай е до толкова комичен, че си заслужава да бъде цветущо обработен с подробности и изложен на яве. Винаги съм смятала, че самоиронията в много случаи е най- доброто оръжие, но идо толкова подходящо качество, нецаменимо за разгадаване не само на слабостите, но идо голяма степен на силите на човек. Е, това не е точно така, но пък ме вкара в ситуация, която сама по себе си ми доказа лично какво е отношението ми към критичните и депресиращи мигове, стоварващи се върху човек така внезапно, както белите лисчета се отронват от пролетните дръвчета ,само че с милиони пъти по- бързо. Фактите на кратко: понеделник сутрин, девет и половина, преди първа лекция, университетския асансьор, втори- пети етаж. От втория етаж взех един от асансьорите к...