Публикации

Показват се публикации с етикета фентъзи

"Краля Демон" не е демон?! Синда Уилямс Чайма изгражда нова митология, вплетена в политика...

Изображение
Усещам, че попадам на все по-добри книги, което прави и писането за тези книги все по-трудно, особено опитвайки се да спазвам своите лични принципи за конструирането на едно книжно ревю. Затова и "Краля демон" на Синда Уилямс Чайм а (Емас, 2016) закъсня така, макар книгата да отлежава като добро вино в библиотеката ми, на ниския рафт, където оставям книгите, чакащи ревютата си. Отлежа си, дори някои глави бяха препрочетени - нещо, което при мен се случва само ако наистина фентъзито си е заслужило.  Сюжетът започва като типично фентъзи - меч и магия, - на някои моменти дори приближаващо се до идентичността в сюжетите на Робин Хоб, само че Чайма успява да равие героите си от една точка, стъпка по стъпка така че не в края, а още по средата на книгата характерите им са изградени и много познати на читателите. Разбира се, че има още какво да се очаква от тях, от всеки един герой и именно това очакване поражда вълнението от продължението на тази първа книга в поредицата ...

Джак от Злото владее Сенките - "Джак от Сенките" от Роджър Зелазни

Изображение
Роджър Зелазни е от онези така особени автори, които се превръщат в любимци на определена аудитория читатели и дори не винаги всяка книга се оказва също толкова любима на почитателите на автора.  Зелазни ме накара да се държа за главата и да се чудя къде, дявол да ме вземе, се намирам, докато четях "Създания от светлина и мрак" и именно това заглавие така ме привлече към него.  "Джак от Сенките" (Бард, 2015) също по никакъв начин не ме разочарова, а дори още повече ме накара да харесвам Зелазни, неговото въображение, нормите, които обхваща, начинът му да тълкува нещата, които сам създава и едновременно с това паралелно да създава два свята, които в рамките на допустимото и за удоволствие на читателя да си сътрудничат и да бъдат зависими един от друг, а героите му, дори и не толкова многопластови, да се открояват с индивидуалност и някаква скрита вътрешна сила, оправдаваща ги. Джак е най-известният крадец, идващ от Тъмната страна, един лик, който вси...

Дренор умира! - WarCraft: Дуротан от Кристи Голдън (официалната предистория на филма)

Изображение
С такова вълнение и напрежение се очакваше появата на филма Warcraft , да видим как ще бъдат показани орките , елфите, магиите , отвъд играта, която на мнозина ни е почти влудяващо позната и ни носи сладка носталгия.  Филмът наистина беше нещо велико и грандиозно, нещо спиращо дъха (особено сцените от птичи поглед над градовете, над армията от орки), а и грифонът - обичам го това същество! Орките пък бяха прекрасна изработка. Legendary и Universal Pictures са си свършили работата повече от добре, може би на моменти актьорската игра беше леко суха, но...не съм тръгнала да говоря за филма сега. Хубав беше, няма спор, напълно оправда очакванията на всички, но както винаги и тук можеше да се иска нещо повече (няма да критикувам). Все пак филмът си остава просто част от играта на Blizzard , а истинската предистория, причината орките да се доверят така на Гул'дан , да преминат през портала към Азерот е представено дословно в тази книга - историята на Дуротан , вожд на Фро...

Какво е един ангел без криле, какво е един свят без бъдеще? - "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

Изображение
"...трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя..." В библейските притчи и легенди ангелите са били винаги вестители на нещо хубаво, винаги са представяни или поне разбирани като добри. Но може би човечеството най-сетне е разбрало истината, осъзнало е реалността. Ангелите са тирани. " ...пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата." Пенрин е името на главната героиня в "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий (Емас, 2016) , първата книга от поредицата "Пенрин и Краят на дните" - седемнайсетгодишно момиче, което всъщност дава повод романът да бъде категоризиран (по мое мнение - много грешно) в йънг адълт литературата.  Въпреки възрастта си, на Пенрин й се е наложило да се изгради като характер твърде млада, да бъде отговор...

Илай Монпрес е заловен! ("Разрушителят на духове" - Рейчъл Арън)

Изображение
Лигата на буриите е претърпяла тежки поражения след едно от сраженията си с демоничен кълн. Има твърде много загинали и твърде много изчезнали, а демонът...един напълно развит крилат демон, изчезва без те да са сигурни дали наистина са успели да му навредят достатъчно. Тогава в една планина, в една гора се появява едно дребно и слабовато момиче, а един мечоносец я открива. Така започва третата книга за легендарния Илай Монпрес - "Разрушителят на духове" от Рейчъл Арън (MBG Books, 2013) и може да има малко повече спойлери от предвиденото (извинения) . Това е моментът, от който Джоузеф и Нико са заедно и в комбина с крадеца. Това е миг от миналото, но такъв, който съпътства читателите в пътя, който самата Нико трябва да измине и да осъзнае много неща. Всъщност нещата между тримата стават сериозни и доста тягостни, Нико не е същата след събитията от предходната книга, но не споделя нито с Джоузеф, нито пък с Илай какво точно се е случило. Тя отново беше излязла от ...

Едно палто на цената на един меч - Легендата за Илай Монпрес продължава с "Бунтът на духовете" (Рейчъл Арън)

Изображение
Втората книга за най-известният крадец започва от там, до където беше свършила предишната. Илай води двамата си придружители по далечни и непознати пътища, общавайки, че онзи, когото ще срещнат, ще се погрижи за проблема им. А този проблем е сериозен, особено след като Нико загуби палтото си и сега всички духове усещат какво е тя. Уплашена и подтисната се опитва да се държи настрана, за да не плаши магическия свят около тях, а Илай започва да я обвинява, че духовете не желаят да разговарят с него заради нея. Джоузеф пък постоянно роптае по крадеца и негодува, заради решенията му. И тук отново си задавам въпроса защо Джоузеф и Нико наистина вървят с Илай, след като тримата са коренно различни един от друг? Много хитро и интригуващо вмъкване от Рейчъл Арън в началото на "Бунтът на духовете" (MBG Books, 2013) е онзи момент от миналото за едно момче, което бяга в гората и бива открито от Бялата дама. Самият образ на тази въпросна Бяла дама, Пастирката, се развива ...

Един крадец, един забавен чаровник...един магьосник - Илай Монпрес в "Крадецът на духове" от Рейчъл Арън

Изображение
След като приключих и с третата книга от поредицата се замислих дали да не напиша едно общо ревю и върху трите книги, но...не, не, няма как да ощетя историята по такъв начин. Всяка книга си има своя индивидуалност. В "Крадецът на духове" от Рейчъл Арън (MBG Books, 2013) се запознаваме с талантливият, хитроумен и чаровен крадец Илай Монпрес. Но той не е съвсем обикновен крадец, той е и магьосник, който обаче не се нуждае от помощни средства като скъпоценни камъни, както останалите спиритуалисти, за да може да контролира духовете (или да се пазари с тях) и да се възползва от магията.  Той е уникален и с това. Духовете пък го обожават! И си има една мечта - страшно безумна цена за главата му. Е, явно не му стига, че е най-известният крадец на света.  А за да постигне това, което си е наумил, той предприема още по-безумни действия с кражбите си и ако до сега само е обирал богатите, то сега е решил да задигне нещо много повече - цял един такъв богаташ и да вдигне...

"Сега всички хипотези и аксиоми се разпадат..." в "Град на стълби" от

Изображение
Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни. Не, всъщност не са. Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил.  В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош. Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани. Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в с...