My_Life

"Буреносен фронт" на Джим Бъчър е една от книгите, които си взех на Пролетния базар на книгата в НДК тази година и е наистина дългоочаквана книга, особено след като разбрах до преди година или две, че за любимият ми криминален магьосник има издадени книги. Това е Хари. Но не онзи ученолюбив, едновременно избран от...ами, нещо си, а и все прокълнат от всичко покрай себе си млад магьосник - Потър, ами Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. И ако знаете истинското му име, и ако го произнесете правилно, то ще можете да го откриете навсякъде и по всяко време. Всъщност това е един елемент, който действително съществува и в други магически книги, пък и до някъде в реалността - ако знаеш истинското име на някого, то той би ти принадлежал. Един вид душевно, така да се каже. Харесвам този елемент, а още повече харесвам и образа на Хари, който Бъчър представя в книгата си. Той няма нищо общо с онзи Хари, който ни е познат от сериала за магьосника-консултант към полицията, който подхвър...

 * Хавел Каин хю Челзи : Нали не си мислите, че след като съм пират, не чета? Напротив! Чета, дори чета много, както всекиедин друг от тук присъстващите или изобщо, който е попаднал тук по стечение на обстоятелствата. И на моите плещи пада честта, товара ила там каквото е, няколко месеца след прочитането на двете книги от тази нова порецица, известна като "Демонски цикъл", да коментирам автора и първите две книги... Питър В. Брет, един нов и много увлекателен автор, един разказвач, закърмен с фантастиката и фентъзито, тодаден на всяка дума, която изписва в романите си...А аз му се кланям, от момента, в който прочетох "Защитеният", нямах търпение за "Пустинното копие", а сега направо жадувам за "Дневната война", това тябва да е третата книга с много красива и женствена корица (после за кориците) и не знам как ще дочакам "Черепът-трон"...Много отдавна не ми се беше случвало някой съвременен автор да ме окове така със стила си на ...

Най-общо казано, за  "Пустинното копие" на П.В. Брет няма да коментирам, Джо каза достатъчно, а аз само ще допълня, че съм малко разочарован единствено от женския бой...искам нещо много по-мащабно, по дяволите, но както и да е...и още нещо - вече нямам търпение за третата книга! Докато Сахара четеше "Огнената роза" на Сафон, влюбвайки се в сита на автора, аз пък се радвах на "Амулетът на Самарканд" от Джонатан Страуд (Джонатан, много хубаво име, между другото...както и да е) - и това няма да коментирам по-мащабно, защото е първа книга от трилогията, а не ми се иска така да накъсвам "живота" на Бартимеус. Особено интересен демон, най-вече с превъплъщенията си, отделно слагаме сарказма и хитростта му, много забавен, много приятен, дори и в кървавите сечища, така да се каже, пак е интересно това което си мисли и това, което прави...не всеки ден се срещат такива демони, до толкова могъщи и едновременно някак...ами, не знам, чо...