По стъпките на Елизабет от "Елизабет е изчезнала" на Ема Хийли
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEidmr_KFsRWdtBBnqHepXT7KpWuRDb9pscggJYxCveVAVxjdBXYyxiGIrIC1hc6Hi2dpBAV9rul0JNI6lIgnWMQaSPqCyrE0FnQKPIWRzYC6WGL-qVNz3jZ0zD77zZ3o-3McZpUpyISYG0k/s320/%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25B5%25D1%2582.jpg)
Всяка книга е спомен, всяка книга оставя една следа у читателя си, независимо кой е той...дали добра, дали не чак толкова, но оставя нещо, което ще се запомни завинаги. "Елизабет е изчезнала" на Ема Хийли (Orange Books, 2016) е книга, която оставя повече от един спомен. За мен тя ще остане и като една много специална книга, именно защото част от сюжета може да се каже е обвързан по един мимолетно пряк начин с живота... Без битовизми обаче, а по същество. Елизабет е възрастна дама на 82, която страда от онази ужасяваща предполагам за всекиго болест - "Алцхаймер". Забравя всичко в рамките на броени минути, а понякога и за мигове, може да си приготвя чай чаша след чаша и да забрави да го изпие, може да забрави дори дъщеря си и внучката си, но никога, абсолютно никога не забравя едно конкретно нещо - Елизабет я няма, Елизабет е изчезнала. Книгата покрива две сюжетни линии - миналото на Мод, когато е била дете и голямата й сестра е изчезнала и насто