"Пораснал съм, но чудовището в мен си е само мое...мое питомно зло..." [Из "Принцът на тръните" - Марк Лорънс]
Обичам такива книги. Не знам защо, но когато попадна на подобна история, обхващаща борбата в живота на един човек, не просто на дете, на младеж, а на човек, какъвто и да е, книгата се превръща в моя любима. "Принцът на тръните" се превърна в моя любима още от първата страница, колкото и брутална, извратена и груба да е...точно това ми харесва. А когато борбата обсебва водещият персонаж още от детството му, това превръща произведението в незаменимо четиво...
И макар трилогията "Разделената империя" да излезе сравнително не скоро, ще уточня, че аз не обичам да се нахвърлям върху поредица книги веднага при излизането им, дори и първата при първи прочит да ме е омаяла със силата си. Затова изчаквам година-две, а може би и повече, някои неща покрай поредицата да се уталожат и тогава да дойде времето за останалите книги, поред (по тази причина още не съм прочела "Хари Потър", "Игрита на глада" и книгите за Пърси Джаксът, и знам, че всичко това е голям пропуск, но за всяка книга си има време и аз ще изчакам и на тези да им дойде времето постепенно).
Но сега, когато идва време да премина към "Краля на тръните", не мога да оставя "Принца" неспоменат...
Историята на младия Йорг започва още от детството му, от деветгодишна възраст, когато животът му завинаги бива белязан от смърт и разруха, от болка и мъчения. Още тогава Йорг опознава какво е да си на прага на смъртта, какво е да убиеш или да гледаш как убиват...и още тогава силата на характера му, макар и набъбваща от гняв и омраза, започва да се проявява. И от принц се превръща в малко чудовище, в престъпник, в бандит, в убиец и мародер. Но за всичко си има основание и в миговете на разкаяние, биват споделяни и от признания и съгласие с всичко извършено от едно невръстно момче, което тепърва навършва четиринайсет. Но той е умел и силен, той е смел до глупост и дързък, надмсиващ се над смъртта и няма задръжки в това да убие някой от другарите си, ако го ядоса...И никой не му се сърди за тези толкова безмилостни действия. Те, онези братя, всички от бандата престъпници, го следват и изпълняват разпорежданията му, още преди да са разбрали, че е принц и точно това може да остави непонятна мисъл за неразбиращия. Обаче когато нещата се опират до меча и дружното спасяване на кожата, от това, че ако си сам умираш, а братята по съдба и оръжие са твоето единствено семейство. И тогава се разбира, че дори кръвните братя не значат нищо, важен е само пътя, по който вървят и живота, който притежават. И всеки един е готов да си даде живота за едно момче...но дръзко и умно момче, което обещава, но и изпълнява, едно момче, което печели уважението не по друг начин, не като принц, а като престъпен главатар - с меч и злост.
Йорг е абсолютното олицетворение, макар и с малко магична намеса, на това на което е способна човешката душа, когато реши да изпълни най-силното си желание - той се закле, че на петнайсет ще е цар и така и направи, отмъсти си, спечели уважението и страха на мнозина, на хиляди, спечели си застъпници, но и врагове, разрушавайки цели пъклени планове, плетени още преди той да се роди навярно. И с всичко това бива изпълнен от типичните човешки чувства на страх, понякога разкаяние, на отвращение, но и на отровната злоба, която таи дълбоко в себе си и която се разраства безспирно. Той знае как да печели вниманието на хората, знае как да печели войници на своя страна и още повече - знае как да печели битка, било то и с разрушението на цял замък или с изяждането на некромантско сърце.
Йорг е едно устато хлапе, което въпреки че от началото с четиридесетте си последователи - престъпници от всякакво потекло, постепенно остана едва с десетима, все пак те не се отказаха от него и до кръв го следваха, до последната битка, докато той не завзе земите на своя враг от детството си и не се коронова сам като крал. Крал на бандитите. Крал на смъртта и войната...Крал на едно сърдечно зло.
Марк Лорънс е изрисувал всеки един от образите, не само на принц Йорг, но и на неговите бандити по много натрапчив и запомнящ се начин, така че едновременно да ти станат противни, но и да се привържеш към тях до такава степен, че всяка една смърт, която ги спохожда в хода на книгата, да оставя болезнена следа в четенето и една празнина за следващите действия на принца и останалите му убийствени войници, хванати от кол и въже, но безкомпромисни и абсолютно смъртоносни. Съвсем сърдечно се споделят майтапите, дразненията, дребните закачки или груби думи, точно като в едно голямо семейство, споделящо една съдба и жертващо всичко, без значение от риска...
Коментари
Публикуване на коментар