My_Life

Винаги съм си мислела, че Торино е едно от малките градчета в Италия, а всъщност е четвъртият по големина, изключително красив и шумен град, през който текат четири реки. Град, обвит в мистерии, в древност, в архитектура, шептяща зловещо и носеща на местните само помен за нещо далечно, отминало, заспало и предстоящо да се събуди, за да донесе...гибел. "Двадесетте дни в Торино" от Джорджо Де Мария ( издателство MY BOOK, 2019 ) е репортаж от края на века, от края на 20 век, когато из Италия, стратана на религията и окултизма всяка една легенда е превръщана не просто в приказка, а в реалност, привличаща журналисти, писатели, туристи...Но през 70те години на 20 век Италия е била под натиск на политически проблеми и полицейски натиск, а Торино е страдал от "колективна психоза", която подпомага на автора, роден именно в този глад, да опише и пресъсдаде сцени, ситуации и географски достоверни обекти не просто по въображение, но и със силата на действителността, която...

Всяка книга е спомен, всяка книга оставя една следа у читателя си, независимо кой е той...дали добра, дали не чак толкова, но оставя нещо, което ще се запомни завинаги. "Елизабет е изчезнала" на Ема Хийли (Orange Books, 2016) е книга, която оставя повече от един спомен. За мен тя ще остане и като една много специална книга, именно защото част от сюжета може да се каже е обвързан по един мимолетно пряк начин с живота... Без битовизми обаче, а по същество. Елизабет е възрастна дама на 82, която страда от онази ужасяваща предполагам за всекиго болест - "Алцхаймер". Забравя всичко в рамките на броени минути, а понякога и за мигове, може да си приготвя чай чаша след чаша и да забрави да го изпие, може да забрави дори дъщеря си и внучката си, но никога, абсолютно никога не забравя едно конкретно нещо - Елизабет я няма, Елизабет е изчезнала. Книгата покрива две сюжетни линии - миналото на Мод, когато е била дете и голямата й сестра е изчезнала и насто...