My_Life

" Уверете се, че сте си сложили маските, преди да започнете да четете. Преди да бъдете пренесени в свят, пълен с вещици, пазители и големи черни пчели, с безсмъртен Род и жени пирати, с твари, които дебнат в мрака отвъд светлината на огъня, за да откриете сенчовците, спотайващи се в края на пътя ви. Но какво става после? Винаги има нещо, което ви чака. Винаги има още. Просто не спирайте да прелиствате страниците. " „Всички ние носим маски. Точно това ни прави интересни. Тези истории са за маските и какви хора сме зад тях.“ - Нийл Геймън, от колиба в тъмните гори Не е за вярване, че до сега този автор не  е попадал в ръцете ми, че изобщо такъв атор не  е попадал в ръцете ми.  Мислех си, че автори като сър Артът Конан Дойл (Шерлок Холмс), като Александър Дюма (Граф Монте Кристо), като Карлос Руис Сафон...те са моите автори, такива, в които окривам всичко интригуващо, любопитно, вълнуващо, забавно, тъжно дори, обаче, обаче, ето че в един момент се

Има ли вече някой, който да не знае кой е той? Влогърът? Не блогър, макар че със сигурност и за това ще го бива, а влогър - Емил Конрад.   Всъщност...това  е достатъчно. Името му стана достатъчно известно не само в онлайн средите и социалните мрежи , но и в книжовните среди... Макар, че книгата не  е литература, не, конкретно тази книга не е литература, това е една изповед, един дневник, един манифест, който на всяка цена трябва да бъде прочетен от всекиго...ама без майтап, напълно от всекиго! Емил Конрад е човек, който знае как да казва нещата, знае как да ги показва, описвайки ги - с примери и сравнения, съпоставяйки едно с друго и вадейки изводите от цялата ситуация. Знае как да иронизира и на кое да обърне неимоверно голямо внимание. И затова книгата му ми хареса толкова. Тя е едни справочник, който всеки...не само тийнейджър, но и малко по-възрастен (на нашите години, да кажем или още някоя и друга отгоре) на всяка цена трябва да има дали в книжно тяло или в електронен

"Някога, много отдавна... Или пък не чак толкова, кой знае, имало едно жабче, което се почувствало нещастно в родното блато. Един ден няколко жабчета забелязали, че всички са гладки и зелени, само едно било... Хм. Доста пъпчиво. - Какво му е на това жабче? - То е  от породата на краставите  жаби – отвърнали големите  жабоци. - Пфу, крастава  жаба! Не искаме да си играем  с него – заквакали малките. Краставото жабче се огледало във водата. Олеле, колко било грозно! Вместо гладко и лъскаво, цялото било на бучки и цицини. То се разплакало: - Кой ще  си играе с мен? - Никой. - Добре! Щом никой не ме иска, ще замина. Жабчето скочило на едно листо от водна лилия, после на второ, на трето и се озовало на твърда земя." Юлия Спиридонова е една неверотяна българска авторка, а Пенко Гелев - чудесен илюстратор. И те двамата са създали една вълшебна книжка за деца, малки или големи, не е от значение, защото поуката от книжката може

Знаете ли кой е Аспарух? А Българ? А Пешо Слепия, а...айде стига! Не знам какво бих могла да напиша за тази книга, но определено ми беше като животоспасяваща доза...смях и забавление, след като бях приключила с "Домът на корпината" от Хоровиц (за Шерлок Холмс) и се радвам, че това малко четиво попадна в ръцете ми на последния Панаир на книгата в НДК. Идеята да взема книжката беше на брат ми и той самият (сигурно трябва да се съветвам и с него, докато пиша) разигра книгата три или четири път, лично аз два, защото първия път загубих от злия капитан (пък и имах сравнително малък екипаж - само шест души). Но книгата е забавна и прият...трябва да я изиграя пак, трябва... Лека за четене и неусетно Главният Герой ( тоест Ти; тоест ГГ; тоест Гого :D ) се впуска в приключението и става част от него. Минаването през страниците, епизод след епизод е вълнуващо и занимателно, шегите са често срещани, а загадките водят до още по-интересни събития. И нищо, че с решаването на пр

Не знам до колко е известно отношението ми към разказите за Шерлок Холмс , изобщо към приключенията му, към самия му литературен образ. Той е един герой, който сякаш съществува в един магически свят, а едновременно с това проницателността, с която е надарен разобличава всичко и срива и най-малката капчица магичност, превръщайти фантастичното вълшебство в една още по-вълшебна реалност, но по един особено приятен и увлекателен начин, който изглежда толкова сложен и толкова елементарен едновременно.  Накратко - това е любимият ми литературен образ.  Незабравим, незаменим, неповторим.   И сега може би дори още повече след като прочетох "Домът на коприната" от Антъни Хоровиц . Признавам, че се затрудних малко с четенето, но не защото имах проблеми със сюжета или с текста, а защото това беше едно истинско последно "сбогом" и всеки път, когато се намекнеше за това в книгата, сепринуждавах да я затвора и да си припомня някои по-стари разкази от сър Артър Конан

Миналата година горе-долу по това време попълвах един друг таг, носещ името "Пет любими блога"...би било добре да обновя тага на Ади и да добавя още някой и друг линк към ограничението от пет, но има време. А до токава се заемам с един нов, много интересен таг, който започва ето от тук - ~ Books. Coffee. Rain. Music. ~   и веднага щом прочетох този пост, нямаше как да не попълня въпросника на Теми ^_^ Пък да видим какво ще излезе...все пак е лято и летните четива "валят изведро" :D ~*~*~ 1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото? Веднага и без никакво съмнение тук се сещам за книгата на Михаил Вешим - "Когато бях морски капитан". Една много приятна книжка, до толкова реалистична, че сякаш самият читател е на пътешествията, заедно с автора...   Има и още една, но нея специално ще я оставя за по-надолу ("Лятна детективска история с таралежи") 2. Коя книга прави деня ви по-хубав? Тук са няколко и са книги, към които им

  Днес ще черпя! ^_^ На тази дата преди осем години, поне според хронологията, за първи път съм регистрирала страница, носеща това име и за първи път съм навлязла в блог-пространството... Създадох My_Life за да пиша за своите интереси, които всъщност започнаха да се зараждат със страстта ми да пиша. А пиша почти всичко - разкази, критика, анализи, резюмета, антонации, уводи, да разисквам философски теми...става ясно предполагам - беше нещо като онлайн дневник. Обаче тогава, именно тогава, когато се зароди идеята ми и когато за първи път стъпих в средите на блог пространството, пишех единствено в един специален вид форуми, известни все още в масовите среди като Форумни РП игри, в които пиша и до ден-днешен, разбира се, но това си ми е останала някаква...детска страст, влечение, хоби и разнообразие, за когато имам време. И муза...Все пак е нещо, което обичам! Постепенно обаче, записвайки висше и отдавайки се на книгите, започнах наистина да пиша всичко...и да