My_Life

На първо място трябва да кажа, че "Кутия за птици" е един специфичен по свой начин шедьовър. Трябва да кажа и, че езикът на автора - Джош Малерман , е много особен, не само като подбор на думи, синоними  и сравнения, но и изобщо целият му стил на писане. Преводът е прекрасен заради това...И макар първоначално да ми беше трудно да осмисля сегашното, присъствено време, в което е книгата, постепенно ми стана много приятно. Като читател можех да се потопя в този постапокалиптичен свят, да усетя тъмнината и само...само да си представям какво е да можеш да виждаш, но да ти е забранено и то не от някой друг, ами ти сам да си забраняваш да съзреш света. Защото ще умреш. Постепенно попадаме в един свят, напълно по класически сполетян от бедствие, от трагедия, хората са загубили надежда, правителството не функционира, органите на реда, болниците, изобщо хора, от които може да се получи помощ - няма ги. И един радио-водещ се самоубива в ефир! Проследяваме историята ма Малори .

" Когато за първи път се докоснах до дневниците и бележките в "Дракула", бях студентка, не кой знае колко отдавна всъщност...само преди четири години. И бях на вампирофилска вълна, така че карах наред всички книги в жанра, които откриех по рафтовете в градската библиотека...като типичен филолог, опитващ се да избяга от редовните книги по програма (да ме прощавах доцентите и професорите ми). Но ког ато хванах онзи стар "Дракула" в ръце, знаех че няма да се намери друга подобна книга, която да ме завладее така...и честно казано ме беше страх, но не от какво да е, а да не би малкото и старо, почти разпалцалено издание да се разпадне в ръцете ми, докато разлиствам пожълтялата хартия. С такова внимание поглъщах всята една страничка с избеляващи буквички...Сега ме е страх пак. Обаче този път от това, че не мога да се нарадвам колко красива е тази книга, това ново издание, корицата, самата бяла, та направо снежна хартия, финия шрифт и изобщо...Абе, как

Втората книга на Делиян Маринов продължава историята за полуживият воин Скар като офицер и армията от живи мъртавци, които предвожда. Самият факт, че за половин година (от излизането на първата част през 2013 до втората през 2014)  Делиян създаде един свой свят  с тази първа книга "Пътуване през спомени" ( към ревюто на първа част от книгата ) е безспорно много похвален, а сюжетът продължава по същия едновременно мрачен, но и пропит с един скрит лъч на надежда и нова възможност подход. Истината е, че разполагах със съдържанието на втората част още в суровия й вид и нямах търпение официално книгата да изрезе, за да мога да си говоря за нея, както си му е редът...А ревюто закъсня от, абе, то си е до някъде и от мързел, не толкова от безвремие и магистърско учене. Както и да е. :D Втората част продължава от там, до където беше свършила първата. Полуживите воини на Мрачния господар са претърпели разгром, но оцелелите от тях се придвижват внимателно и координирано. Пробле

Редно е да вмъкна, че бях приключила с тези "Мечове" още, когато си получих сборника (и много си се радвах на танйсвено подписаното разказче). Както обаче го карам - зимните месеци са почивни и затова имам цял куп ревюта, които просто си чакат ли чакат...и без да искам писах пръво за "Мечове в морето", преди "Мечове в града". Затова сега поправям нещата (а "...в леда" ще са на последно място, защото - ами, просто още не съм се добрала до кози сборник :D ) Антология на съвременното българско фентъзи от 2013 година. Александър Драганов  с "Тримата пазители и златната ябълка" дава старт на книгата и подсказва за приключенския й характер. В този разказ е първата среща на Звездин, Акливиад и Мракомет - трима необикновени герой, всеки уникален по свой начин и със своите качества, на които в тази първя тяхна среща им е възложена задачата да опазят не какво да е, а самата, истинска Златна ябълка от българските народни приказки. А на един о

Върви, народе възродени, към светли бъднини върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, едно със другите славяни кръстосай дух със огнен меч! Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещенни старини! България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... ************* В българската празнична система един от най-красивите и символно осмислени дни е честването на народната просвета, учебното дело и националната ни културата като продължение на великото дело на славянските първоучители - светите братя Кирил и Методий. За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г

  Първи петли. Първата аларма на будилника е в 5:30. Седем часа пък е влакът за София...гоня изпит. Автобус 404 идва бързо и пристига бързо. ФНПП.  (брей, това може да стане  и за драматичен разказ, хаха!)  И от 9 часа до към и половина вече съм приключила. Вече гоня книжен панаир. Автобус 11 също е на време. После метрото. После...НДК. И аромат на книги, книги, книги... Да приключа с псевдо-разказа и да мина по същество. Планувам посещението на пролетния базар на книгата от месец и нещо, още когато за първи път дочух кои ще са датите, всъщност периода, в който ще се НДК ще се превърне в дворец на книгите. И както всеки път, всяка година, списъкът си ми беше напълно плануван. "Кутия за птици" от Джош Малерман (Deja Book), "Отвъд стената на съня" от Лъвкрафт (Ибис), новото издание на "Малкият принц" на Екзюпери (представено от издателство Сиела). Хубаво си поприказвах с Христо Блажев, посмяхме си се. Боготворенето на книгите е заб

Хорърите са едни много специфични по стил произведения, особено разказите. Имат нещо любопитно и пикантно в себе си, което кара чичателя да се замисли за мислите, всъщност именно за мислите на самия автор. И тук трябва да вмъкна, че "Змии в стените" не е книга, подходяща за психиката на всяка жена. Е, аз, по дяволите, не съм типичната и затова щом попадна на такъв тип хорър, потъвам в рисуването на картини и образи в съзнанието си, пресъздавайки си внимателно всеки детайл от думите на автора. А този автор успя да ме накара да настръхна... Обичам този жанр, дори на нивото на присмех, защото си мислех, че съм чела или дори гледала всичко...Пфф, за мози мой четвърт век, се оказа че в литероатурата все още има нещо, което може да ме изненада и...стресне. Хехе, не на шега, сериозно, макар че зачетох книгата на Сибин Майналовски във влака една сутрин, докато пътувах за лекции, първите петдесетина страници така хубаво ме оковаха...макар и да имаше места, на които тръпки ме поби

И тъй като тази седмица тече Пролетният базар на книгата, а аз имам да пиша едно десетина ревюта, докато ми дойде време да стигна до НДК, ще си пиша...пък докъдето стигна. Всъщност прочетох "Мечовете" преди "Фалшивият принц", но от този момент нататък ще направя една сбирка на българската литература и то, естествено, на това, което си е така да се каже - моят жанр. "Тримата пазители и проклятието на морето" от Александър Драганов потапя читателя в една родна и народна приказност и фантазия, среща със самодиви, самодивски деца, герои без супер-сили и мистериозни вампири. По един от всяка категория, но в идеална, забавна и силна комбинация. Намекът за класическа народна прикацка и фантастичното присъединяване на допълнителните герои прави разказа много приятен и вълнуващ до самият му край, от завръзката до развръзката и разкритието на мистерията...дори и около самите герои. "Водният град" , от човека, който ми подписа книжката - Бранимир Събев

Дженифър Нилсен . От един момент нататък ще започна да обръщам голямо внимание на тази авторка. Не съм любителка на жените писателки, гледам с особен скептицизъм на тях, макар да знам, че има някои наистина възхитителни попадения, които ме пленяват моментално и ме държат на нокти през цялото време, че и след това. Дженифър Нилсен е именно една такава писателка, която пусна една специфична царствена връвчица, с която ме омота и...хейде на жаргонно - зариби! Не съм чела нищо друго от нея до сега, а така като гледам, тя май няма и нищо друго, преведено и издадено на български (е, ако бъркам, се извинявам). Но след толкова месеци на азастой и почивка от ревюта, е време да посъживя малко нещата - май месец дойде, "р"-то се махна и дойде сезона на дивашкото четене. И поради тази причина започвам сезона си с ревю, посветено на една кралска история.  Ако още не е станало ясно, говоря за "Фалшивият принц" . Реално погледнато взех книжката с известни съмнения, червенат

За поредна година НДК става дом на три етажа книги, разпръснати  иподредени ,скупчени уютно една до друга, заедно със своите издатели, автори, преводачи, редактори и...лудите си читатели. ;) Програмата излезе и е впечатляваща, естествено, затова няма да я копирам - просто ще споделя линка.  Пълна програма за Пролетния базар на книга в НДК   А и плакатъ е много свежарски~ За съжаление си е, за голямо мое съжаление, че не се отваря възможно за присъствие всеки ден, затова пък съм си набелязала един конкретен. И понеже съм решила да си посветя тази година на Пратчет (28.4.1948 - 12.3.2015), ще яхвам метлата и с идеята да обиколя Света на Диска, ще "тичам" по етажите. Набелязала съм си няколко заглавия, набелязала съм си няколко срещи и занимания - калиграфията не е за изпускане в никакъв случай!  ...Все повече си мисля обаче, че някой трябва да ме върже на едно място и най-сетне да напиша онези седем ревюта за последните прочетени книжки, преди да запо