Един паранормален дом, представен от Спасимир Тренчев

"Апартаментът". Дочетох я., както и бях обещала.
Бях заинтригувана от тази книга отдавна, пък и от това, което ми се намекваше покрай  сюжета й, отделно корицата намекваше нещо зловещо и тайнствено, и нямаше как да не си я поискам.

Малко ме напрегна твърде дребния шрифт, но го преодолях и се оказах приятно изненадана с един класически трилър с паранормални и хорър краски, които изпълниха историята още в началото й и постепенно се разляха по такъв начин, че обгърнаха целия сюжет. 

Едно семейство, което се нанася в нов апартамент, един отвратителен по нрав хазяйн и потайни съседи...А, да, и едно проблемно дете, което всъщнсот ми стана любимият герой. 

Очаквах цялата тази свръхестествена намеса, полтъргайстите, изтезанията на семейството и техните проблеми не само в дома им, но и навън или на работните им места. Образите на семейството на малкият Боби бяха много притяно и типично по български изградени, характерните семейсни проблеми и закачки, майчините тревоги, задълженията на бащата и всичкото внимание около детето с фобия, заради която е неспособно да осъществява социални контакти...докато не среща един призрак, един дух на момиченце и всичко в него се преобръща. Очаквах ги, но все пак ме изненадаха и ми допаднаха като структура.

Като сюжет книгата наистина ми хареса, напълно литературно погледнато Спасимир пише увлекателно  и използва много красноречив език, много словосъчетания, които придават една интересна украса на текста. 

На едно място, обаче забелязах, че името Тони беше заменено от Иво, но предполагам е просто недоглеждане и от страна на редактора, така че не му обърнах особено внимание. На няколко места пък ми се стори, че ако текстът започваше от нов пасаж, щеше да е по-разбираемо действието на героите и предстоящите събития покрай тях, но аз съм си литератор, така че да не ми се обръща внимание...Иначе като цяло ми хареса. 

А пък финалът ме остави безмълвна. Честно очаквах онези духове да ликвидират виновника за тяхната смърт, вместо този развой на нещата в съда, щеше да е още по-хорър и още по-мрачно, но и така си го бива доста и го прави уникално по един свой начин - не може пък всичко паранормално да свършва по паранормален начин.

И страшно много ми хареса как всяка следваща глава не беше отбелязана с цифра или знак, ами с буква - всяка следваща буква от заглавието на книгата.
Като допълнение - аз с такива съседи мая щах да се държа като Боян.

П.П. Редакторът, Люба Атанасова, същата Люба Атанасова ли е, за която си мисля...от ЮЗУ-то? Как пък по онова време, докато учех там, не съм разбрала, че си работил с нея! :)