My_Life

Пиша този пост от два дни...и малко повече, пиша, изтривам, дописвам и все нещо не е както трябва...А и как иначе? Срещата с едно от най-големите имена във фентъзи литературата беше събитието на сезона и реално не знам как да изразя цялата емоция, която се трупа в продължение на дни преди събитието, а после се разля блажено и по време на самата среща, по време на целия двучасов разговор. Но нека да започна по същество. Миналата седмица получих покана от Арт Лайн Студиос за среща на книжни блогъри (и буктюбъри) с Брандън Сандерсън , който за престоя си в България беше част от три различни и разнообразни събития. Признавам си, не можеш да проумея съдържанието на поканата, изненадата ми беше огромна, тъй като и планувах да отида на събитето в Мол България (което е продължило доста часове), така че поне да получа автограф от един от любимите ми майстори на фентъзи магически системи (обожавам нестандартните и всеобхватни идеи на Сандерсън за магиите в книгите му). В последствие и разб

Усещам, че попадам на все по-добри книги, което прави и писането за тези книги все по-трудно, особено опитвайки се да спазвам своите лични принципи за конструирането на едно книжно ревю. Затова и "Краля демон" на Синда Уилямс Чайм а (Емас, 2016) закъсня така, макар книгата да отлежава като добро вино в библиотеката ми, на ниския рафт, където оставям книгите, чакащи ревютата си. Отлежа си, дори някои глави бяха препрочетени - нещо, което при мен се случва само ако наистина фентъзито си е заслужило.  Сюжетът започва като типично фентъзи - меч и магия, - на някои моменти дори приближаващо се до идентичността в сюжетите на Робин Хоб, само че Чайма успява да равие героите си от една точка, стъпка по стъпка така че не в края, а още по средата на книгата характерите им са изградени и много познати на читателите. Разбира се, че има още какво да се очаква от тях, от всеки един герой и именно това очакване поражда вълнението от продължението на тази първа книга в поредицата "

Снощи присъствах на едно много вълнуващо ме в началото събитие в клуб "Перото" (в НДК) - среща на читатели, блогъри, критици и писатели за обсъждането на ползите от всеки един да изрпазява своето мнение и по какъв начин, т.е. кой има по-голяма тежест в предоставянето на информация за дадена книга към "обикновените" читатели (по-надолу ще обясня защо използвам точно този термин). Смятам обаче преди да се впусна в излеяния и коментари на цялото събиране на литературни люде, да представя нещата за себе си и за своя блог от самото начало - една хронологична линия набързичко... (не, че съм длъжна, но го смятам за редно). Създадох този блог преди близо десетина години, защото(!) обичах да пиша. Още като ученичка придобих една обич към писането и развитието на въображението, макар да бях много лош читател - започнах да чета като маниак книголюб едва малко преди и най-вече в студентските си години. Пишех тук за какво ли не - всякакви хрумвания, всякакви цитати, вс