My_Life

 Последната равносметка... 2015 беше една изключителна година за мен, за блога, за взаимоотношенията и насоките ми към някои особености в литературата, които преди избягвах или пренебрегвах. Тук добавям скептицизмът ми към жени-авторки, нетърпимостта ми към сюжет, написан в първо лице ("Аз") и още няколко дреболийки, но...ето на, че това през изминалата книжна литература беше преодоляно чисто и просто от самата страст към литературата, към книгите и към разнообразните стилове на авторите. Не беше кой знае колко лека година, но пък беше чудесна. Опитах се да изброя в един списък всички книги, които купих тази година, а и не само купените - и онези, които ми бяха подарени, и предоставени от издателствата, и...от самите автори, но не ми се получи преброяването. Благодарна съм за всичко това, благодарна съм за всяка една книга, за всяко едно заглавие и думичка, излязла от под ръката на моите любими автори, на онези, с които тепърва се запознах, благодарна съм на преводач

Днешният последен ден от 43-тия Международен Софийски панаир на книгата (в НДК) приключи изключително приятно.  Не само, че успях да покажа  на семейството защо пролет и зима посещавам НДК и се губя в продължение на часове след щандове и книги, книги, книги, но и се видях с няколко много приятни ми души, запознах се с други, и си тръгнах със стабилна купчина, която...надявам се да стигне до пролетта (а и защото вкъщи вече мястото е много, много ограничено). Една щателна обиколка из НДК ми даде добър изглед над местоположението на щандовете, особено на онези издателства, до които имах намерение да стигна на всяка цена. На всеки панаир са на едни  и същи места, но на мен си ми трябва време, за да се ориентирам... :D Благодаря на всички, с които се видях днес, с които се запознах, поговорихме си за книги, споделихме си по нещичко, посмяхме се, поиграхме! На Христо Блажев на щанда на Ozone.bg , с който си се виждаме всеки път и обожавам книгите, върху които е

My_Life: Книжен блог организира кратка препоръка за предстоящия панаир. Не съм професионален блогър, а фрий такъв, въпреки това има книги, на които искам да се обърне внимание и на този Книжен панаир. Не всички книги са излезли през последните месеци след Пролетния панаир и не всички книги са от тази година. Това са една част от книгите, които прочетох през 2015 година и които ме впечатлиха, и въпреки, че има някои, които вероятно вече са изчетени от всички запалени читатели, все пак аз ги препоръчвам на онези, които още не са... ;) Видеото е монтирано с удобната програмата ProShow Gold.     ~~~ Истинският "фалшив" принц или Фалшивият "истински" принц? (Дженифър Нилсен)   ~~~ 118 години от издаването на "Дракула"     ~~~ "Кутия за птици": Борбата на една майка в центъра на постапокалиптичния свят     ~~~ По-остър от Червен и по-твърд от Златен: "Червен изгрев" от Пиърс Браун     ~~~ &

Обикнах книгата (а и втората част) още в момента, в който я видях, още преди да я разлистя и да я прочета. С твърдите си корици, с великолепното оформление от снимков материал, придружаващ всяка глава и допълващ историята. "Домът на мис Перигрин за чудати деца" на Рансъм Ригс (БАРД, 2014) започва като лека, дори до някъде битова книга, разкриваща историята на едно момче - Джейкъб, омаяно от приказките на дядо си за войната и битките му с чудовища. Историите приличат на страшни истории, с които старият Ейб цели да уплаши внука си, но и да му придаде приключенски нрав, да го дари с вълшебството на миналото. И момчето му вярва. Но с израстването, както всяко друго дете, и Джейкъб започва да се съмнява в достоверността на дядовите истории, все повече му звучат като фантастични приказки, като лъжи, а снимките, които дядо му му показва започват да му изглеждат все по-фалшиви и постепенно момчето открива в тях измамата на фотомонтажа. Докато един трагичен случай не преоб

Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни. Не, всъщност не са. Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил.  В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош. Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани. Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в себе

Много пъти съм коментирала и споменавала колко обичам разказите на сър Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс, знаменитият детектив, консултант на Скотланд Ярд, един паметен литературен герой, който в продължение на години не може да бъде заместен от никого. Пък и никой друг герой не е успявал да ме впечатли, за да го сложа наравно с него. Затова и гледам малко скиптично на книги за Шерлок Холмс, които не са излезли от под перото или пишещата машина на сър Конан Дойл. А толкова много други автори са си позволявали да пишат за този герой, да имитират стила на неговият истински автор. Нийл Геймън има разказ в сборника си "Внимание, психоспусък!" , преди това "Домът на коприната" от Антъни Хоровиц . Припомням и поредицата романи за детските и тийн-години на Холмс от Андрю Лейн .  Много предпазливо и внимателно изчитах всяко едно произведение, страхувайки се от въображението на авторите и стила им. Но нищо до момента не ме разочарова. Не мога да кажа дали "Г-н