Холограмно стартиране
По- шантаво заглавие на този етап едва ли съм способна да съчиня, но това просто ми дойде в главата като паднало от някъде, затова ида няма особен смисъл в него, ще го запазя не за друго, а защото ми харесва. И така, годината е 2010, двойна цифра. Всички ицпити от зимната сесия преминаха, за щастие успешно взети, дсичките десет без изключение, което може само да ме радва. Разбирасе обаче, перфекционизмът ми в някои отношения, който необяснимо нараства постепенно, се обажда и не съм особено доволна, даже хич, от някои неправдоподобни оценявания. Може би все още няма наука, която да обясни логиката на преподавателите, защо на хора не пипнали да прочетат и едно изречение, се пишат изключително високи оценки, а тези които са си боли очите с часове и дни- точно обратното. Ще ми е интересно някой да успее да ми даде точно определение за този преподавателски синдром, само че май няма да имам тази възможност, да чуя подобно определение или теза в близките... стотина години да кажем. Съмнявам