118 години от издаването на "Дракула"

"Когато за първи път се докоснах до дневниците и бележките в "Дракула", бях студентка, не кой знае колко отдавна всъщност...само преди четири години. И бях на вампирофилска вълна, така че карах наред всички книги в жанра, които откриех по рафтовете в градската библиотека...като типичен филолог, опитващ се да избяга от редовните книги по програма (да ме прощавах доцентите и професорите ми). Но когато хванах онзи стар "Дракула" в ръце, знаех че няма да се намери друга подобна книга, която да ме завладее така...и честно казано ме беше страх, но не от какво да е, а да не би малкото и старо, почти разпалцалено издание да се разпадне в ръцете ми, докато разлиствам пожълтялата хартия. С такова внимание поглъщах всята една страничка с избеляващи буквички...Сега ме е страх пак. Обаче този път от това, че не мога да се нарадвам колко красива е тази книга, това ново издание, корицата, самата бяла, та направо снежна хартия, финия шрифт и изобщо...Абе, както се казва - очите да си изплачеш! От кеф! Че даже и "Гостът на Дракула", а него само в едно много "древно" литературно списание съм го откривала...Сега е още по-голям кеф!"

Копирам това, което за първи път написах за "Дракула" на Брам Стокър, когато това ново и така изящно издание попадна в ръцете ми, чакано с огромно нетърпение само и само да дойде денят, в който ще бъде пуснато, независимо че всъщност си го бях поръчала предварително...и само трябваше да си го изчакам. Нямах търпение. И останах изумена, направо очарована от самата книга, от самото издание, твърдите корици, илюстрацията й, бялата хартия, шрифт, превод, съдържание...Обръщам внимание на съдържанието, защото в изданието на Deja Book се намира не само оригиналният и пълен превод на истинския "Дракула" от Стокър, но и "Гостът на Дракула" - история, която си мислех, че е нещо много рядко, а също и интервю с Брам Стокър относно романа му, взето през 1897 година и излиза в печат на 1 юли...

Обръщам внимание конкретно на тази година. 1897. Защото това е годината, в която излиза първото издание на "Дракула", а датата е...всъщност днешната - 26 май. Това са 118 години, в които една история завладява Европа, а постепенно и целия свят, един герой се превръща в ужас за малки и големи, герой, за който са писани множество книги, разкази, създавани са филми и сериали, интерпретации на неговата истинска история. А истинската му история никой не я знае...освен Брам Стокър.

Тук сигурно пак трябва да копирам онзи цитат отгоре, но е по-добре да го спестя. В момента книгата заема централно място в личната ми библиотечка (рафтовете на стената над леглото ми :D )   

Толкова внимателно прелиствана и изчитана за пореден път, а съм убедена, че няма да е само веднъж. Самият Дракула като образ винаги ми е бил някак много любим, не само като литературен герой и някой сигурно ще си каже, че е защото си представям образа му като от филмите - е, не е така. Като чудовище със своята изисканост, отношение, с ужаса, който всява, с мистериозността си и тайнствените си планове...

Добре де, може и да съм повлияна от нещо, от това че в лошият герой виждам добрите черти, но и не само, като злодей Дракула ми допада по особен начин...или може би просто съм прекалила с четенето на хрониките и досиетата за човека, който се крие зад псевдонима Дракула, а именно Влад III Цепеш или Влад Дракула (Синът на Дракона...на Дявола и така нататък). Той самият е исторически образ, към който имам определена привързаност от проста историческа гледна точка и от събития, които спохождали живота му през така безобразно далечната 1476...

Но образът на вампира Дракула ще си ми остане винаги така любим литературен индивид, не само като злодей, като чудовище, но и като герой, а и като причината вампирите в литуратурата да се радват на специално внимание от мен...Затова и романът "Дракула", именно от Брам Стокър ще заема винаги челните позиции на любимите ми книги. Пък и това беше първата книга в дневников формат, която прочетох...и ме очарова със стила си за времето си.