Истинският "фалшив" принц или Фалшивият "истински" принц?

Дженифър Нилсен. От един момент нататък ще започна да обръщам голямо внимание на тази авторка. Не съм любителка на жените писателки, гледам с особен скептицизъм на тях, макар да знам, че има някои наистина възхитителни попадения, които ме пленяват моментално и ме държат на нокти през цялото време, че и след това. Дженифър Нилсен е именно една такава писателка, която пусна една специфична царствена връвчица, с която ме омота и...хейде на жаргонно - зариби!
Не съм чела нищо друго от нея до сега, а така като гледам, тя май няма и нищо друго, преведено и издадено на български (е, ако бъркам, се извинявам). Но след толкова месеци на азастой и почивка от ревюта, е време да посъживя малко нещата - май месец дойде, "р"-то се махна и дойде сезона на дивашкото четене. И поради тази причина започвам сезона си с ревю, посветено на една кралска история. 
Ако още не е станало ясно, говоря за "Фалшивият принц". Реално погледнато взех книжката с известни съмнения, червената корица напомня до известна стенеп Малкия принц, което прави излъчването й леко вдетинено, но пък определено привлича вниманието. Взех книгата на една промоция на издателство "Сиела" за 23 април - книжен празник беше и нямаше шанс да изпусна промоцията, хахах. Та...относно принца. Хубаво е да вметна, че едно време много мразех книги, представени от първо лице - главният герой сам разказва историята, обаче имах един обрат, който напълно промени мнението ми и колкото повече такива книги ми попадат, написани по такъв привлекателен начин, толкова по-приятно ми стана. Принцът е написана също от първо лице, а още на първата страница се запознаваме с един хулиган, който през цялото време, от корица до корица държи вниманието, кара те да се усмихваш или смееш, кара те и да се замислих на хитростта на това дете. 
Сейдж е около четиринайсет-петнайсет годишно сираче, което краде и мами, лъже и играе ролята си по един невероятен начин. Умее неща, които до последния момент остават неизвестни, преструва се и подмамва всекиго и в един момент като читател можеш да се окажеш в клопката на това сираче с твърде висока интелигентност и лукавост...до последно си мслиш, че тези около него нижат планове и кроят измами, а в крайна сметка се оказва точно обратното. Сейдж може да преобъбрне всичко в своя полза, а уменията му постоянно остават прикрити, до момента, в който мрежата, която той сам е оплел, не започне да се разплита - все на някой му "светла лампичката", че някои неща не може да са чак толкова случайни.  Както и самоличността на самият Сейдж, хванат за да се обучи и да изиграе ролята на загинал преди няколко години принц и по такъв начин да спаси държавата от война. Естествено както във всяка подобна история трябва да има и други конкуренти, които в някои моменти се оказват доста впечатляващи по свое му и изглеждат така, сякаш ролята да играят принц е по- одходяща за някой от тях, а и почти до края Сейдж отказва да бъде марионетка...иначе може да загуби себе си. В крайна сметка обаче, всичко отново се оказва по плана му и тънките подсказки, съвсем тактични намеквания през цялата книга, подхвърлянията в репликите на Сейдж, водят читателя до истината и отговорите. Като една твърде оплетена мистерия, която бавно и плавно се разплита и то само ако Сейдж реши това да се случи. 
Е, имаше си ги и моментите, които не вървяха по план, когато герой беше в тъмница, пребиван, измъчван...или убиван, но все пак не може и без такива събития, за да е пълен и интригуващ сюжетът. 
Сюжетът е реалистичен и вълнуващ, а характерите на всеки един от героите е, ако не описан продробно, то представен съвсем ясно в дийлозите и действията на самите герои.
Самата книга е първа от поредицата "Пътят към трона". Не знам какво би съдържала втората книга на Дженифър Нилсен, до известна степен "Фалшивият принц" си е завършена по свой си начин и не се нуждае от продължение, но пък се надявам ако във втората книга пак се срещнем с новия крал на Картия, Джейрън...или Сейдж, или някой от другите герои, които стават последователи на Негово Височество, да бъде все така интересно и вълнуващо. И да си заслужава да бъде прочетена за ден, както стана и с тази...с този Фалшив принц...или пък Истински...





Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

Цитати от...Цитати за... (Васил Левски)

За живота след една случайна среща "На светофара" от Доротея Петрова

Градска Коледна украса {BlogMas - Ден 2}