24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

*************

В българската празнична система един от най-красивите и символно осмислени дни е честването на народната просвета, учебното дело и националната ни културата като продължение на великото дело на славянските първоучители - светите братя Кирил и Методий. За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. Редовното му национално честване започва от 1857 в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

    Превърнал се в любимо тържество на буквите и цветята, 24 май се чества и зад граница - сред възрожденската ни емиграция в Румъния и Русия, дори сред българските заточениците в Диарбекир, сред студентите в чужбина. Масовото му възприемане е свидетелство за бързо протичащия процес на национална консолидация и разкрива жаждата на българина за просвета и наука.

     С написания по-късно от Стоян Михайловски всеучилищен химн "Кирил и Методий" честването влиза в кръвта на всеки българин още от ученическата скамейка. За официален празник е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.