Истории от последното измерение (Делиян Маринов) - Част втора от Пътешествието из спомените

Втората книга на Делиян Маринов продължава историята за полуживият воин Скар като офицер и армията от живи мъртавци, които предвожда. Самият факт, че за половин година (от излизането на първата част през 2013 до втората през 2014)  Делиян създаде един свой свят  с тази първа книга "Пътуване през спомени" (към ревюто на първа част от книгата) е безспорно много похвален, а сюжетът продължава по същия едновременно мрачен, но и пропит с един скрит лъч на надежда и нова възможност подход.

Истината е, че разполагах със съдържанието на втората част още в суровия й вид и нямах търпение официално книгата да изрезе, за да мога да си говоря за нея, както си му е редът...А ревюто закъсня от, абе, то си е до някъде и от мързел, не толкова от безвремие и магистърско учене. Както и да е. :D

Втората част продължава от там, до където беше свършила първата. Полуживите воини на Мрачния господар са претърпели разгром, но оцелелите от тях се придвижват внимателно и координирано. Проблемът е, че колкото повече време минава, толкова повече спомени се завръщат и избистрят ума на водача, на Скар, който освен с по-различното си отношение към събитията, се отличава и с това, че всъщност не се променя визуално, както останалите си спътници. А липсата на Гласа на Господаря в съзнанието им постепенно започва да влияе и на колебанията им. 

И ако в първа част се намекваше само за това, което евентуално ще предстои на Скар, то във втората част всичко става пределно ясно - убиецът, от кръвожаден и безмилостен, си спомня своята човечност, осъзнава мястото си и мястото на всеки един в света, своята роля и като едно израстващо дете започва да различава доброто и злото. И в себе си, в миналия си  ив сегашния си живот, или поне подобие на живот, и в същото време в околните - немъртви или съвсем обикновени хора. 

Вмъкването на нови персонажи, дори и с минимална роля, но подпомагащи за спомените, които постепенно се възвръщат в съзнанието на Скар и му въздействат при преоткриването на себе си. Воинът разбира какъв е бил приживе и защо е станал такъв, през какви премеждия е минал, с какви хора се е срещал, някои от които дори и сега вървят рамо до рамо с него, някои от които е уважавал, а и те него, а други - точно обратното. Разгръща се една плетеница от злоба и жажда за отмъщение, по един или по друг начин, и в един момент се замислих кой е прав и кой греши, кой трябва да победи и кой да загуби. В крайна сметка остава неясно. Защото в един момент дори Мрачният господар Нумориус заслужава своите привърженици, в един момент жаждата му за власт и стремежът му към унищожение получава своят положителен отклик и напълно оправдани доводи.

Промянате през която преминава Скар, обаче е огромна и стихийна. В него се пробуждат всички напълно човешки черти на характера, състраданието, тъгата, едно войнствено уважение към другар в битката...любовта и загубата. Във тази втора част се вмъква и сюжетната линия на алчността към семейното богатство и омразата към кръвния брат, подобно на легендата за Каин и Авел (почти, но като става дума за двама мразещи се братя, винаги тази легенда ми изниква в спомените) - братоубиецът е готов на всичко за да заличи своя по-малък кръвен роднина и зверството му, което е извършил към семейството си да остане неразкрито.

Не знам какво повече бих могла да кажа за книгата. Изключително динамична, е, на моменти може би дори повече от необходимото, действието се развива напрегнато, но и едновременно плавно, без да  енакъсано или размивано от прекачащи настроения, когато Делият хване едно чувство, го държи до края и съвсем плавно  инеусетно от битката преминава в отстъпление, в засада и в укритие. Екшънът, както се казва, си е пълен и се изчита на един дъх. Стъпка по стъпка редом със Скар през неговите спомени и тези на всички останали интригуващи по свой начин герои.

И май за първи път ще си намеря любим литературен герой в лицето на жена, просто в Лилиен има нещо, което много ме радва.

Е, остава само да чакаме средващите произведения на този млад, обещаващ автор...А и още нещо - там някъде, в края се скатава и моето име, но не, Делияне, не ти на мен, а аз на теб ти благодаря...за страхотната история!