My_Life

Беше нощ, поне така изглеждаше на пръв поглед. Мрачно, мъгливо, но и студено. дин непрогледен студ и едно глухо ехо, което кънтеше и сякаш тресеше всичко без милост и без жал. Милостиви сякаш бяха само онези, които се осмелиха да стъпят в този мрак, така внимателно и плавно, за да не предизвикат още по- силен тътетн. Един вихър, огромен и мощен, изграден от бели и червени пела, сблъскващи се едно в друго или разминаващи се, се появи на сред всичко, два блясъка, две светлини и постепенно два вихъра, които разграничиха различните по цвят пера. Тези, които стъпиха на земята, след изчезването на магиите само впиха погледи един в друг и въздъхната дълбоко: - Неподходящо място.- промърмори единя, онзи притежател на червените пера. - Тихо... в пещера сме, ще бъде лошо ако вдигнем шум повече.- отвърна другия, нищо не се виждаше, дори те, но постепенно очите им се откроиха, сияейки в типичните им цветове и тихи стъпки озвучиха кънтящите коридори на катранената пещера. Стъпваха невероятно спок...

“Илиада” на Омир е епическа поема на най- високо ниво от познатия ни Троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за образа на воина. Представени като племенни военни вождове, героите представят най- доброто, най- същественото от идеала за честта и достойнството на воини, но едновременно с това са носители и притежатели на най- обикновени човешки слабости. Големият конфликт между Агамемнон и Ахил е реално последствие от човешките взаимоотношения, предизвикали нехармоничност в нравствените закони на родовата и междуплеменната ценност. Светът на боговете и смъртните се оказва еднакво замесен в проблемите, за които разказва Омир. Свадата между двамата воини има скрит смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство върху неговото достойнство като воин, нарушение на нормите за морал, според който отредената плячка или жертва е признание за заслугите в битката. В образа на Ахил е пр...

Така, така... за чудещите се на моето отсъствие и причината да не съм си "изплаквала" душата в скоро време, да взема да обясня, най- добре ще стане. Та, общо взето тази причина, за липсата и така нататък, се дължи на това, че вече съм студентка. Да! Наистина вече съм и е такава радост, и то с българска филология, точно това което най- много исках от всичко. Сега съм сигурна, че мога да развия писателските си умения и страст още повече. ^^ Наистина... да остана без думи още малко. Така, така... да поразкажа на кратко някои нещица, имам си две много готини съквартирантки, големи сладурани са и много ме кефят, голям смях пада като си заприказваме за това и онова и то в късно- ранните часове, тоест с петлите ХD Общежитието ни е суперско, като хотелска стая, чисно тово, с паркет, нови мебели, дограма по прозорците, а стаята ни по принцип се пада североизточна, на първия етаж. То първи, ама пак се налага да минаваме по стълби и то за надолу, голяма простотия, но пък си е добре, ням...