“Книгите написани от автори любители, трябва да се четат от читатели-професионалисти” Б. Переслегин Вие сте написали най-страхотната книга в света. Поне във вашите очи. И в очите на майка ви, която от както я чете ви прави всяка сутрин баница. Цялата рода също я хареса и се решава, че това твърдо трябва да се издаде, за да видят всички колко сте велик. Предстои ви първа среща с издател. Как да представим книгата си пред него? Много време се чудех на оплакванията на различни работодатели, че хората не са се научили да се представят добре на интервю за работа – нито подготвени документи, нито готовност за разговор. Гугъл ни извежда начело в списъка при търсене на „издаване на книга” и това ни донася купища запитвания. Оформят се три основни варианта: - Плахо писмо от типа „Аз написах роман. Имате ли интерес да го издадете”. С вариации до ...
Популярни публикации от този блог
23. Май. 2015. НДК. Пролетен. Панаир. На. Книгата. (=^_^=)
Първи петли. Първата аларма на будилника е в 5:30. Седем часа пък е влакът за София...гоня изпит. Автобус 404 идва бързо и пристига бързо. ФНПП. (брей, това може да стане и за драматичен разказ, хаха!) И от 9 часа до към и половина вече съм приключила. Вече гоня книжен панаир. Автобус 11 също е на време. После метрото. После...НДК. И аромат на книги, книги, книги... Да приключа с псевдо-разказа и да мина по същество. Планувам посещението на пролетния базар на книгата от месец и нещо, още когато за първи път дочух кои ще са датите, всъщност периода, в който ще се НДК ще се превърне в дворец на книгите. И както всеки път, всяка година, списъкът си ми беше напълно плануван. "Кутия за птици" от Джош Малерман (Deja Book), "Отвъд стената на съня" от Лъвкрафт (Ибис), новото издание на "Малкият принц" на Екзюпери (представено от издателство Сиела). Хубаво си поприказвах с Христо Блажев, посмяхме си се. Боготворенето на книгите е заб...
Змиите...те са вътре, в самите стени...
Хорърите са едни много специфични по стил произведения, особено разказите. Имат нещо любопитно и пикантно в себе си, което кара чичателя да се замисли за мислите, всъщност именно за мислите на самия автор. И тук трябва да вмъкна, че "Змии в стените" не е книга, подходяща за психиката на всяка жена. Е, аз, по дяволите, не съм типичната и затова щом попадна на такъв тип хорър, потъвам в рисуването на картини и образи в съзнанието си, пресъздавайки си внимателно всеки детайл от думите на автора. А този автор успя да ме накара да настръхна... Обичам този жанр, дори на нивото на присмех, защото си мислех, че съм чела или дори гледала всичко...Пфф, за мози мой четвърт век, се оказа че в литероатурата все още има нещо, което може да ме изненада и...стресне. Хехе, не на шега, сериозно, макар че зачетох книгата на Сибин Майналовски във влака една сутрин, докато пътувах за лекции, първите петдесетина страници така хубаво ме оковаха...макар и да имаше места, на които тръпки ме поби...
Коментари
Публикуване на коментар