"Илиада" на Омир, първа песен - анализ

“Илиада” на Омир е епическа поема на най- високо ниво от познатия ни Троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за образа на воина. Представени като племенни военни вождове, героите представят най- доброто, най- същественото от идеала за честта и достойнството на воини, но едновременно с това са носители и притежатели на най- обикновени човешки слабости.

Големият конфликт между Агамемнон и Ахил е реално последствие от човешките взаимоотношения, предизвикали нехармоничност в нравствените закони на родовата и междуплеменната ценност. Светът на боговете и смъртните се оказва еднакво замесен в проблемите, за които разказва Омир. Свадата между двамата воини има скрит смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство върху неговото достойнство като воин, нарушение на нормите за морал, според който отредената плячка или жертва е признание за заслугите в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в обществото, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение. Гневът му, предизвикан от несправедливата постъпка на бъдещия му противник Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са в основата на завръзка на поемата.

Омир успява да разкрие разликите в мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И в двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна. Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на така нареченото “общо благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя срещу нравствените закони на родовата общност, застава на пътя между човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. “Огнен” е гневът на Агамемнон както “огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозното си разрушително желание към властта и богатствата. По този начин Омир навлиза в човешката душа, в която бушуват страсти и чувства, показващи силата и слабостта на хората.

За да бъде изразен най- точно идеалът за истински герой, духовно и физически красив, срещу Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е връзката между света на хората и света на боговете, той проявява две отличителни черти- човешки слабости и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е “бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е неизмерима и непростима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Слава, която получава с цената от рисковете на живота си.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква също и спор между божествените представители на Олимп. Налице е пълно разделение, както в човешкия, така и в божествения свят.

Ахил е спрян в разгара на отмъщението си от Хера и Атина Палада, но самото разрушително деяние ще бъде извършено от Гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за обидата към Ахил, най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо са наказани и хиляди невинни хора, намерили смъртта си пред стените на Троя. Желанията и страстите на боговете и хората пречат да се възстанови нарушената хармония в общите взаимоотношения. Военният конфликт става все по- дълбок, враждата между двамата герои –също. Мирът се отдалечава все повече и повече, а войната взима нови жертви все повече и повече.

В Първа песен на “Илиада” Омир не само въвежда и представя ясно темата за гнева и отмъщението, но поставя на преден план и проблема за войната и мира, който носи противоречия за смисъла и целите на човешкия живот.