"От белият лист до томчето"- част 4

От

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Забранените книги? Фаталното четиво или ограничение на четенето!

От
Изображение
  Колко е странно да пиша отново тук, след като години наред страниците стоят празни.  Все пак ми е интересно дали мога да раздвижа блога, той си е старец на повече от 19 години, почти нищо от тук не е изтривано или архивирано, така че наистина много неща могат да се открият. Е, вероятно постепенно ще го преработя малко, ще го поукрася и пренаредя всичките му притурки, но структурата ще си остане същата, отличителна за моя милост... Всъщност, последно съм писала през 2024, публикация, посветена на книга от български автор. Сега отново ще пиша за книги, но този път за забранените книги, за баннатите, за онези, които едно общество отхвърля, отрича, забранява, линчува, изгаря... е, не съвсем, тук прекалих.       Първо - уточнявам, че тази публикация е върху събития, случващи се в Щатите, все още не съм проучила въпроса дали има нещо подобно в Европа. В България не, определено, съдейки от своите читателски интереси от едното време и това, до което дру...
Прочети още »

При Крис Картър няма безопасно влизане в историята - а тази е третата и е още по-ужасяващ случай

От
Изображение
 След "Хамелеонът се завръща" и "Екзекуторът" повече от ясно е, че при Крис Картър няма безопасно влизане в историята. Той не те кани внимателно, не  дава време да се настаним удобно, а директно хвърля читателита си в мрак, в който жестокостта не е случаен изблик, а метод. "Хищникът" продължава точно в този дух - брутален, напрегнат и много динамичен трилър, в който усещането, че някой наблюдава, причаква и избира следващата си жертва, придава усещане за лепкавост по тила (знаете за какво говора...и е гадно). "Хищникът" (Ера, 2011) от Крис Картър е третата книга от поредицата за детектив Робърт Хънтър. Този път случаят започва с тялото на неидентифицирана млада жена, открито в изоставена сграда. На пръв поглед няма видима причина за смъртта ѝ - липсват рани, синини и очевидни следи от насилие. Само устните ѝ са зашити с груб черен конец. И не само, което за читатели жени е направо отвратително, но...четем си,  трилърите са си готини така или ин...
Прочети още »

"Илиада" на Омир, първа песен - анализ

От
“Илиада” на Омир е епическа поема на най- високо ниво от познатия ни Троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за образа на воина. Представени като племенни военни вождове, героите представят най- доброто, най- същественото от идеала за честта и достойнството на воини, но едновременно с това са носители и притежатели на най- обикновени човешки слабости. Големият конфликт между Агамемнон и Ахил е реално последствие от човешките взаимоотношения, предизвикали нехармоничност в нравствените закони на родовата и междуплеменната ценност. Светът на боговете и смъртните се оказва еднакво замесен в проблемите, за които разказва Омир. Свадата между двамата воини има скрит смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство върху неговото достойнство като воин, нарушение на нормите за морал, според който отредената плячка или жертва е признание за заслугите в битката. В образа на Ахил е пр...
Прочети още »