Имах намерението да пиша за този сборник с разкази точно онази нощ срещу I ноември, щеше да е традиционно, не просто литературно, но и точно за хорър...Обаче, обаче, след като прочетох книжката на един дъх при едно пътуване с влак, малко преди полунощ, което трая не повече от час, не мога да отлагам повече и сега е дошъл моментът... Не бях чела първият сборник на Валентин Попов , но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература...естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свъ...
Коментари
Публикуване на коментар