Забранените книги? Фаталното четиво или ограничение на четенето!
Все пак ми е интересно дали мога да раздвижа блога, той си е старец на повече от 19 години, почти нищо от тук не е изтривано или архивирано, така че наистина много неща могат да се открият. Е, вероятно постепенно ще го преработя малко, ще го поукрася и пренаредя всичките му притурки, но структурата ще си остане същата, отличителна за моя милост...
Всъщност, последно съм писала през 2024, публикация, посветена на книга от български автор. Сега отново ще пиша за книги, но този път за забранените книги, за баннатите, за онези, които едно общество отхвърля, отрича, забранява, линчува, изгаря... е, не съвсем, тук прекалих.
 |
| Първо - уточнявам, че тази публикация е върху събития, случващи се в Щатите, все още не съм проучила въпроса дали има нещо подобно в Европа. В България не, определено, съдейки от своите читателски интереси от едното време и това, до което други деца имат достъп сега и навсякъде... |
Когато американските медии говорят за "забранени книги", обикновено не означава, че книгата е незаконна в цялата страна или че не може да се купи от книжарница. Най-често става дума за премахване от училищна или обществена библиотека, ограничаване на достъпа или временно сваляне от рафта след подадено възражение.
Данните за 2025 г., публикувани от ALA през април 2026 г., са доста впечатляващи. Организацията е документирала 5 668 книги, премахнати от библиотеки, а други 920 заглавия са останали налични, но с ограничения - например преместени са в друга секция или могат да бъдат заемани само с родителско разрешение. Според ALA това е най-големият брой цензурирани заглавия за една година, откакто организацията води системна статистика от 1990 г. насам.
PEN America използва малко по-различна методика и разглежда основно държавните училища. За учебната 2024-2025 г. организацията е регистрирала 6 870 случая на забрани, засягащи близо 4 000 различни заглавия в 23 щата. От юли 2021 г. насам PEN America е преброила вече близо 23 000 отделни случая на забраняване или премахване на книги от американски училища.
Важно е да не събираме директно числата на ALA и PEN - методологиите и периодите им са различни.
И тук списъкът става доста любопитен, защото сред тях няма само книги, които човек би очаквал да предизвикат спор.
Сред най-често оспорваните книги през 2025 г. според ALA са:
"Sold" - Patricia McCormick
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" ("The Perks of Being a Wallflower") - Стивън Чбоски
"Gender Queer: A Memoir" - Maia Kobabe
"Империя на бури" ("Empire of Storms") - Сара Дж. Маас
"Last Night at the Telegraph Club" - Malinda Lo
"Tricks" - Ellen Hopkins
"Двор от рози и бодли" ("A Court of Thorns and Roses") - Сара Дж. Маас
"Портокал с часовников механизъм" ("A Clockwork Orange") - Антъни Бърджес
"Identical" - Ellen Hopkins
"Къде си, Аляска?" ("Looking for Alaska") - Джон Грийн
"Буря и ярост" ("Storm and Fury") - Дженифър Арментраут
Да, правилно сте прочели: Сара Дж. Маас и Дженифър Л. Арментраут са в този списък. И това прави темата още по-близка до съвременната YA и фентъзи аудитория, а не само до някакви стари политически спорове.
PEN America също поставя сред най-забраняваните за учебната 2024-2025 г. A Clockwork Orange, Sold, Last Night at the Telegraph Club, A Court of Mist and Fury, Crank и класиката на Джуди Блум Forever….
Защо например Сара Дж. Маас?
При подобни заглавия възраженията обикновено са свързани не с фентъзи елементите, а със сексуалното съдържание и въпроса дали книгата е подходяща за определена възрастова група. Това е една от причините спорът да е толкова сложен: една страна казва "не забраняваме книгата, просто не я смятаме за подходяща за училищна библиотека", а другата отговаря, че когато едно заглавие бъде премахнато от достъп за всички ученици, това вече функционира като цензура.
Но сексуалното съдържание съвсем не е единствената причина
Особено често се оспорват книги, съдържащи теми като сексуалност, LGBTQ+ персонажи и идентичности, расизъм и история на расовата дискриминация, насилие и сексуално насилие, наркотици, психично здраве и други тежки социални теми. PEN America посочва, че непропорционално често са засегнати произведения за расизъм или с цветнокожи и LGBTQ+ персонажи.
ALA установява и нещо особено показателно: 40% от уникалните заглавия, оспорвани през 2025 г., представят преживявания на LGBTQIA+ хора или цветнокожи общности.
А кой всъщност иска книгите да бъдат премахнати?
Тук има голяма промяна спрямо представата "един възмутен родител се оплакал от книга".
Според ALA през 2025 г. около 92% от възраженията срещу книги са инициирани от организирани групи за натиск, държавни служители или други лица, вземащи решения. Под 3% идват от отделни родители.
Тоест в голяма част от случаите вече не говорим за:
"Видях какво чете детето ми и не ми хареса."
А за кампании, при които се подават списъци с десетки или стотици заглавия наведнъж.
Именно това е една от причините ALA и PEN America да наричат случващото се организирана вълна на цензура. От другата страна обаче организации и политици, подкрепящи ограниченията, настояват, че става дума за родителски права и контрол върху възрастово неподходящо съдържание, а не за забраняване на литературата като цяло. Федералното Министерство на образованието на САЩ зае именно тази позиция през януари 2025 г. и прекрати разглеждането на редица жалби за книжни забрани като нарушения на гражданските права.
Това е важно, защото спорът в САЩ е и политически, и юридически, а не само литературен.
.🏫 Най-интересната част обаче е какво става преди книгата изобщо да стигне до рафта.
Това е новото, за което Publishers Weekly пише през юли 2026 г.
И практическият ефект е огромен.
Библиотекар в малък училищен район е купил около 700 книги през годината преди въвеждането на режима. След това е успял да поръча 78 книги за middle school и нито една за high school. Според информацията, предоставена на Publishers Weekly, допълнителната административна работа просто поглъща времето на библиотекаря.
Тук вече се появява един много интересен термин:
"тиха цензура"
Не е задължително някой да каже:
"Забранявам тази книга."
Достатъчно е процедурата да стане толкова сложна, че библиотекарят да реши:
"По-добре изобщо да не я поръчвам."
И така заглавието никога не стига до рафта.
А доставчиците започват да слагат "етикети"
Това за мен е един от най-интересните детайли в цялата история.
Компаниите, от които училищните библиотеки купуват книги, започват да въвеждат категории като "mature themes" - зрели теми.
Mackin например използва този етикет за заглавия със сексуализирано съдържание, сексуализирана голота или крайно насилие. Follett има собствена система от подобни тагове.
И сега идва проблемът.
Една библиотекарка разказва пред Publishers Weekly, че преди няколко години около 1 000 книги в каталога на Follett са били маркирани с "mature themes".
През юли 2026 г. броят вече е над 18 500.
А ако училището просто зададе:
"Не купувай нищо с този етикет",
един технически филтър изведнъж може да решава кои книги учениците никога няма да видят.
И според мен точно тук темата става наистина страшно интересна. Защото спорът вече не е само за цензурата след публикуването на една книга. Става дума за това дали страхът от жалби, законите, филтрите и административните процедури постепенно започват да определят предварително какво изобщо ще бъде предложено на един млад читател.
Следват няколко известни книги, които реално са били забранявани или оспорвани през последните години - включително Сара Дж. Маас, Джон Грийн, Маргарет Атууд и други.
Има някои заглавия, за които човек наистина би казал: "Чакай малко… и това ли?"
И това не е единичен случай с две нейни книги. ALA документира още през 2023 г. 324 оспорвания на 17 заглавия на Сара Дж. Маас - тогава тя е авторът с най-много документирани опити за цензуриране на произведенията му за годината. Сред засегнатите са "Двор от мъгла и ярост", "Двор от рози и бодли" и "Империя на бури".
И тук има нещо малко абсурдно: "Империя на бури" у нас спокойно се продава като тийн литература, докато в някои американски училищни системи същата книга попада в процедури за премахване. Българското издание е част от "Стъкленият трон" и се издава от "Егмонт".
ALA посочва като основания груб език, наркотици/алкохол/пушене и неподходящост за възрастовата група; в други случаи конкретно е посочвано сексуалното съдържание. Тя е била премахвана от задължителни учебни списъци, а в други училища след проверка е оставяна достъпна.
И въпреки че романът е издаден през 2005 г., през 2025 г. отново влиза в топ 11 на ALA.
Това е доста показателно - не говорим само за новата вълна от BookTok роментъзи.
📕 "Предимствата да бъдеш аутсайдер"
Това също е един от "вечните заподозрени".
Сред основанията през годините са отбелязвани сексуално съдържание, груб език, употреба на наркотици, алкохол и цигари, LGBTQ+ съдържание и твърдения, че книгата е неподходяща за дадена възраст. Българското заглавие е именно "Предимствата да бъдеш аутсайдер".
През 2025 г. тя стига чак до №2 в класацията на ALA.
🟥 Маргарет Атууд - тук става особено иронично
"Разказът на прислужницата" е роман именно за общество, което контролира какво могат да правят, четат и знаят хората - и самият роман многократно е ограничаван в американски училища.
PEN America го включва сред най-забраняваните книги през учебната 2023-2024 г.
У нас книгата е издадена официално като "Разказът на прислужницата" от Orange Books.
Да, иронията тук сама си пише бележките под линия! (подчертайте го!)
🟣 Тони Морисън
Тук спорът е още по-сериозен, защото става дума за носителка на Нобелова награда за литература.
"Най-синьото око" е сред 100-те най-често оспорвани книги на ALA за периода 2010-2019 г. Темите му включват расизъм, сексуално насилие и последиците от расовите стандарти за красота - точно част от съдържанието, което предизвиква жалби. Българското заглавие е "Най-синьото око".
"Възлюбена" също е била обект на опити за премахване. Българско издание има - заглавието е "Възлюбена".
В романа има тежка сцена на сексуално насилие. Тя не е написана с еротична цел - напротив, насилието е ключово за вината, травмата и целия морален конфликт на произведението.
И въпреки това именно подобни пасажи са сред причините книгата да бъде оспорвана. PEN America я поставя сред най-забраняваните заглавия за 2023-2024 г.
У нас романът е "Ловецът на хвърчила", издаван от "Обсидиан".
🏫 И една книга, която ми се струва особено важна: "13 причини защо"
Българско издание има от "Ентусиаст".
ALA я поставя на №3 сред най-често оспорваните книги за цялото десетилетие 2010-2019 г.
Причината е сравнително очевидна - книгата се занимава директно със самоубийство, тормоз, сексуално насилие и психично страдание.
И това поставя същинския въпрос:
Ако махнем от библиотеката книгите за тежките проблеми, изчезват ли самите проблеми?
Точно затова библиотекари и противници на забраните подчертават, че наличието на книга в библиотека не е равнозначно на задължително четене. ALA отбелязва и още нещо доста важно за 2025 г.: 98% от заглавията, атакувани в училищни библиотеки, са били част от групови искания за премахване на множество книги, а не индивидуално разгледани случаи.
И точно това за мен е голямата история зад всички тези списъци. Не че някой родител казва: "Не искам моето 11-годишно дете да чете тази книга" - това е напълно различен разговор. Проблемът възниква, когато решението стане:
"Не искам никое дете да има достъп до нея, затова книгата трябва да изчезне от библиотеката."
А между тези две позиции има огромна разлика.
Случаят с "Хари Потър" е един от най-известните примери за книжна цензура в САЩ - и е малко по-различен от сегашната вълна със сексуално съдържание и YA книги.
Поредицата на Дж. К. Роулинг става №1 в списъка на
Американската библиотечна асоциация за най-често оспорвани
книги през десетилетието 2000-2009 г. Основните възражения
тогава са предимно религиозни: че книгите представят магията и
вещерството положително, че насърчават интерес към окултизъм и
дори сатанизъм, както и че подкопават авторитета на възрастните.
Тоест проблемът не е бил примерно:
"В книгата има насилие, затова не е подходяща за осемгодишни."
А много по-често:
"Децата четат за магии, заклинания и добри вещици, а това противоречи на религиозните ни убеждения."
ALA дори отбелязва, че някои жалби твърдели, че поредицата може да обърка децата и да ги накара да опитват да имитират заклинанията и проклятията. По-късните книги са критикувани и за по-мрачния тон и насилието, но религиозните основания доминират.
И се стига чак до съд
Един от най-известните случаи е Counts v. Cedarville School District в Арканзас.
През 2002 г. училищното настоятелство решава достъпът до книгите за Хари Потър в училищната библиотека да бъде ограничен. Учениците могат да ги вземат само с писмено разрешение от родител.
Аргументите на настоятелството били, че поредицата:
се занимава с вещерство и окултизъм;
насърчава непослушание;
представя неуважение към властта и авторитетите.
Родител на ученик завежда дело.
И през 2003 г. федералният съд отменя ограничението, приемайки, че то нарушава правата на учениците по Първата поправка на Конституцията на САЩ.
Това е много важен момент, защото съдът практически казва: училищното настоятелство не може просто да ограничи достъпа до книга, защото не харесва идеите в нея.
А имало ли е реални забрани?
Да. На различни места поредицата е била премахвана от библиотеки, ограничавана, изваждана от учебни програми или поставяна зад режим на родителско разрешение. Но никога не е имало национална забрана на "Хари Потър" в САЩ.
И тук отново е важно разграничението: когато четем, че "Хари Потър е бил забранен в Америка", това не означава, че американците не са могли да си купят книгите. Напротив - те продължават да се продават в огромни тиражи.
Говорим основно за местни училища и библиотеки.
Най-забавното е колко рано започва всичко
Първата книга излиза в САЩ през 1998 г. и почти веднага започват възраженията.
В класацията на ALA за 1990-1999 г. поредицата вече успява да стигне до №48, въпреки че се появява едва в края на десетилетието.
После през следващото десетилетие направо излита до:
№1 - най-често оспорваната поредица в САЩ, 2000-2009 г.
Това само по себе си показва колко ожесточен е бил спорът.
И тук идва прекрасната ирония
"Хари Потър" е история, в която злодеят иска да контролира обществото, информацията и образованието; Министерството на магията цензурира информация; училището попада под политически контрол; учениците тайно се учат на неща, които властта не иска да знаят…
…а реалният свят решава:
"Хайде да забраним тази книга."
Литературата понякога сама си пише продълженията. 😄
И има още един интересен детайл: религиозните реакции не са еднопосочни. PEN отбелязва, че докато някои християнски групи възприемат поредицата като възхвала на вещерството, други християни виждат в историята силни теми за саможертва, любов, смърт и възкресение, дори християнска символика.
Затова "Хари Потър" е почти учебникарски пример за това колко различно може да бъде прочетен един и същи текст - за едни опасна книга за магии, за други история за приятелство и избор между добро и зло.
-------------
забранени книги, книжна цензура, оспорвани книги, литература, САЩ, училищни библиотеки,
Коментари
Публикуване на коментар