My_Life

Дойде време да обявя планувания от доста време Giveaway - раздаването на подаръци, за което споменах преди седмица. Та! Благодаря първо за позволението на Четат ли двама - създателите на първата българска абонаментна книжна кутия BOPS , - да организирам тази изненада под формата на кутия с подаръци - на книжна тематика, естествено.  Книгата, на която се спрях и която ще обявя умишлено е "Дървото на лъжите" от Франсис Хардинг ( Ик Сиела ), но освен тази книга в кутията, която с ъм планувала ще има и още пет...или пък повече книжни артикули. Тук ще спомена, че тези, които следят профила ми в инстаграм вероятно са наясно, че се занимавам и с изкуство (приложно и разнообразно), което означава, че всичките артикули в кутията ще бъдат лично изработени от мен.  Би ми се искало да организирам giveaway-а по-мащабно, но уви, победителят ще бъде само един.                   ...

Смятам, че е време да подхвана купчините с книги, които се трупат и трупат, а реално времето ми за четене е максимално ограничено (пуста му работа и отклонениятя...но както и да е), както и за писане (пуста му...да, както и да е).    Благодаряние на идеята на Претрупаното книжно рафтче , Diagnosis Abroad и  Ari's dreamy place мога да опитам да се впусна в едноседмично книжно унищожаване на купчината - с по книга на ден.  Разреваващото книжно предизвикателство започва от усте - 20.05 и завършва на 28.05, - осем дни в четене, което при мен ще е основно нощем, пък дали ще успея да преборя осемте книги (всъщност са седем, тъй като едната препокрива две категории) не се знае...ще опитам да захапя първата книга още тази нощ, само след няколко часа. А ето и списъкът с  книгите, на които съм се спряла: 1. Детска книга, която така и не прочете като малък. - Не мисля, че има детска книга, която да не съм прочела и то ако не точно като малка,...

  Съвсем, съвсем, съвсем скоро! След седмица страницата ми във Facebook навършва две години и тога ще обявя това, което планувам и за кога е.  Десетият Рожден ден на блога наближава и искам да го отбележа подобаващо. FB: fb.com/mylife.booksblog/ Blog: http://ekaterinaes.blogspot.bg/ #giveaway #books #surprise #mylifebooksblog

Пиша този пост от два дни...и малко повече, пиша, изтривам, дописвам и все нещо не е както трябва...А и как иначе? Срещата с едно от най-големите имена във фентъзи литературата беше събитието на сезона и реално не знам как да изразя цялата емоция, която се трупа в продължение на дни преди събитието, а после се разля блажено и по време на самата среща, по време на целия двучасов разговор. Но нека да започна по същество. Миналата седмица получих покана от Арт Лайн Студиос за среща на книжни блогъри (и буктюбъри) с Брандън Сандерсън , който за престоя си в България беше част от три различни и разнообразни събития. Признавам си, не можеш да проумея съдържанието на поканата, изненадата ми беше огромна, тъй като и планувах да отида на събитето в Мол България (което е продължило доста часове), така че поне да получа автограф от един от любимите ми майстори на фентъзи магически системи (обожавам нестандартните и всеобхватни идеи на Сандерсън за магиите в книгите му). В последствие и разб...

Усещам, че попадам на все по-добри книги, което прави и писането за тези книги все по-трудно, особено опитвайки се да спазвам своите лични принципи за конструирането на едно книжно ревю. Затова и "Краля демон" на Синда Уилямс Чайм а (Емас, 2016) закъсня така, макар книгата да отлежава като добро вино в библиотеката ми, на ниския рафт, където оставям книгите, чакащи ревютата си. Отлежа си, дори някои глави бяха препрочетени - нещо, което при мен се случва само ако наистина фентъзито си е заслужило.  Сюжетът започва като типично фентъзи - меч и магия, - на някои моменти дори приближаващо се до идентичността в сюжетите на Робин Хоб, само че Чайма успява да равие героите си от една точка, стъпка по стъпка така че не в края, а още по средата на книгата характерите им са изградени и много познати на читателите. Разбира се, че има още какво да се очаква от тях, от всеки един герой и именно това очакване поражда вълнението от продължението на тази първа книга в поредицата ...

Снощи присъствах на едно много вълнуващо ме в началото събитие в клуб "Перото" (в НДК) - среща на читатели, блогъри, критици и писатели за обсъждането на ползите от всеки един да изрпазява своето мнение и по какъв начин, т.е. кой има по-голяма тежест в предоставянето на информация за дадена книга към "обикновените" читатели (по-надолу ще обясня защо използвам точно този термин). Смятам обаче преди да се впусна в излеяния и коментари на цялото събиране на литературни люде, да представя нещата за себе си и за своя блог от самото начало - една хронологична линия набързичко... (не, че съм длъжна, но го смятам за редно). Създадох този блог преди близо десетина години, защото(!) обичах да пиша. Още като ученичка придобих една обич към писането и развитието на въображението, макар да бях много лош читател - започнах да чета като маниак книголюб едва малко преди и най-вече в студентските си години. Пишех тук за какво ли не - всякакви хрумвания, всякакви цитати, вс...

Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача. Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише. "Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори. Докато самолетът не се разбива в океана...