"Краля Демон" не е демон?! Синда Уилямс Чайма изгражда нова митология, вплетена в политика...

Усещам, че попадам на все по-добри книги, което прави и писането за тези книги все по-трудно, особено опитвайки се да спазвам своите лични принципи за конструирането на едно книжно ревю. Затова и "Краля демон" на Синда Уилямс Чайма (Емас, 2016) закъсня така, макар книгата да отлежава като добро вино в библиотеката ми, на ниския рафт, където оставям книгите, чакащи ревютата си. Отлежа си, дори някои глави бяха препрочетени - нещо, което при мен се случва само ако наистина фентъзито си е заслужило. 

Сюжетът започва като типично фентъзи - меч и магия, - на някои моменти дори приближаващо се до идентичността в сюжетите на Робин Хоб, само че Чайма успява да равие героите си от една точка, стъпка по стъпка така че не в края, а още по средата на книгата характерите им са изградени и много познати на читателите. Разбира се, че има още какво да се очаква от тях, от всеки един герой и именно това очакване поражда вълнението от продължението на тази първа книга в поредицата "Седемте кралства. 

Хан Алистър е обикновен просяк, бедняк, готов да напусне града си и да се внедри сред горите, за да лолува и да спечели някоя монета или поне храна...поне привидно, поне така започва неговото въведение в историята. До сблъсъкът на него и неговият спътник - Жарава с група млади магьосници, техни връстници. Поражда се конфликт, заради слоевете на обществото, в което живее всеки един от тях. 

Магьосническите момчета са от йерархията, Хан е от утайката на бедняците, а Жарава дори не принадлежи към техния свят - той е момче на гората, син на народа, благодарение на който обаче магьосниците не биха могли да владеят магията си. От там идва и още по-големият проблем между магьосниците и Жарава, а острият ум и безкомхпромисното поведение на Хан Алистър в ситуацията, в която попадат и опасността, на която се излагат оплита и самият Хан в сериозността на проблема. Пък и особено след като отнема един изключително ценен предмет от момчетата младши-магьосници... 

Това е само основата на сюжета, първопричината Хан Алистър да се превърне в обект на неминуемо внимание и целият му живот да се преобърне наопаки, предвождайки момчето с бедствия и нещастия, способни да го съкрушат. Алистър обаче не е обикновено момче от бедняшкия квартал, Алистър е "Гривник"...Не, това не е някакъв вид титла в обществото, това е псевдонимът му, името, с което е известен сред бандите по улиците, сред бандитите, които до преди време са обирали и мамили за него, а дори са били склонни и да убиват. Дори и той. Той е бившият главатар на една от уличните престъпни банди, но се отказва, напуска, обръща гръб на черното си минало и се опитва да си намери добра, законна работа...в името на семейството му. 

Името Гривник остава, лицето му остава познато на всички, бедите, които той и бандата му са предизвиквали също продължават да го следват като лепкава сянка, но комбинацията от гривните с неизвестни символи по тях, които носи още от раждането си и които растат заедно с него самия и предмета, който въпреки, че скрива умело, му носи само нещастия привличат още повече вниманието към него и случайно цялата плетеница от нещастни събития го срещат с принцетата, напуснала палата си, за да види живота на хората си в града. 

Самата Раиса е момиче с борбен дух, повече приличаща на баща си, който е от същия народ, от който е и Жарава и с които Хан е много близък, но е наследила много от кокетността на майка си - кралицата, страстта към пищните балове и ухажванията. Все пак тя е наследницата на трона и след няколко месеца ще отпразнува най-важния си рожден ден, след който вече ще трябва да поеме по съвсем друг житейски път. За съжаление обаче рожденият й ден не е това, което тя е очаквала и искала изобщо. 

Намесата на нежелана магия в живота на всеки един от героите ескалира до степен, от която нито Хан, нито Жарава или Раиса имат възможност да се справят сами, но и не могат да разчитат на никого...почти. 

В разгръщането на историята, разказването на легенди и приказки от миналото, придружавани с исторически факти за света, в който живеят героите, се разкриват и твърде много истини за гривните на Хан Алистър, за Краля демон, който е щял да унищожи света, за Ханалеа, от чиито род е Раиса, за Жарава и неговата необикновеност, за Мика Баяр и семейството му магьосници и тези истини довеждат до много емоционални и напрегнати ситуации, до много скръб и бедствия, в които всеки от героите се отличава със своята специфичност в характера си и заема не просто някакво място в сюжета - всеки заема челно място, но на различни фронтови линии...И като стана дума за линии, всъщност книгата е написана именно от две различни гледни точки - тази на Хан и тази на Раиса, с техните различаващи се чувства и възприятия за света, с различията помежду им (което беше и една от най-интересните части в книгата), с емоциите им и възприятията, за това, което ги спохожда и блъска към ръба. Но те устояват, продължават своята борба...Оцеляват.

Чудесно е как Синда Уилямс Чайма създава героите си, как успява да разпръсне вниманието си в толкова различни посоки и да изгради персонажите, да подложи всеки един на изключителни драми и мъчения, да ги изложи на опасности, в които читателят да потръпва от вълнение и да очаква в пълно незнание какво би последвало - защото нищо не е просто загатнато, тайните са си тайни до последно! Чайма създава светове от силна магия и сериозна кралска политика, втъкава и романтика, типичните хлапашки хлътвания и военни действия, създава разнообразни слоеве в обществото и разделя хората на кралството в три различни категории, от които заклелите се във вярност на кралиците магьосници и племенните народи, създаващи магическите им талисмани се сблъскват по един ужасяващ начин, застрашаващ да разкъса кралството. И изходът от ситуацията, в която изпадат е неясен...особено след като се разбира кой е бил Краля демон, коя е била Ханалеа и каква е тайната на медальона със змията. 

Хан Алистър е изключителен герой, много близък до любимият ми тип герои в литературата - борбен, проблемен, много умен, дързък, жертвоготовен дори и естествено носещ тайна у себе си, за която дори самият той не подозира. Жарава също е един изключително любопитен персонаж, за който имам най-големите очаквания, че ще направи чудеса в следващите книги. Раиса обаче, ах, тази принцеса - типичната тинейджърка с нейната небрежност, несъобразителност, лекомисие в ситуации, в които трябва да е най-сериозна и най-устойчива, податлива на флиртове с не когото трябва и въпреки, че също е притежателка на остър ум и дивашки прибързани решения, все пак ми остави впечатление като едно твърде характерно за йънг адълт литературата момиче. Не успя да ме впечатли, дори и с последните си действия и разкрития за произхода й. Лично моето внимание е по-скоро насочено към Птица - братовчедката на Жарава, която макар да нямаше голямо присъствие в книгата, както други герои, то тя се открои с много повече качества. 

Чайма е от авторите, които изглежда изпипват детайлите си, градят сюжет върху няколко слоя - политика, магия, религия, мистичност, трупат, а после постепенно разкриват по някои тайна на читателите и по такъв начин улавят интереса, приковават го и не позволяват да избледнее до последните страници. Използва език, който пленява "Краля демон" е именно от онези книги номер едно в поредица, създадени категорично да затвърдят позицията си и да предизвикат нетърпеливото очакване на продълженията. Героите са ясни, характерите им са ясни, но е и повече от ясно очакването всеки един от тях да израстне и да се промени, да се пребори за бъдещето си, за признанието на другите и за опазването на страната, където са родени...

Магията пълзи навсякъде около персонажите, а войната на кралствата "потропва" тихо по вратата...

А "Емас", корицата ви е влудяваща! Обичам я!