Една самолетна катастрофа разкрива престъпленията преди нея ("Преди катастрофата" от Ноа Хоули)

Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача.

Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише.

"Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори.

Докато самолетът не се разбива в океана само осемнайсет минути след излитането му...

Художникът, Скот оцелява, ранен, но все пак оцелява, а океанът около него е черна бездна, готова да го погълне лакомо всеки момент...докато не чува детски плач и светът му се преобръща.

Стигайки до брега с плуване и с четиригодишно момченце на гърба си, Скот се озовава под прожекторите на безмилостните медии, на коравосърдечните разследващи от ФБР и один "търговец" на конспирации - телевизионен водещ.

Подходът на Ноа Хоули да обърне по такъв начин събитията е необичаен - първо се състоя катастрофата, от която оцеляват само двама и през останалото време всичко е само една теория - как и защо? А телевизионният водещ не спира да конспирира оцеляването на Скот, неговото желание да се скрие от медиите, които са готови да го разкъсат  само и само, за да получат информация за личностите, които са били на борда и подробности за самата катастрофа. ФБР пък не стоят по-назад, обвинявайки новият герой на Америка в престъпление, за което самият обвиняем си няма и понятие.

Самият Скот дори си задава въпроса защо е оцелял, защо само той и едно от децата на семейството, чиито баща е всъщност и шефът на онази телевизия, занимаваща се с "изричането" на истината. Истината е много особена, обаче, много жестока и едновременно с това толкова проста.

Действието в кнвигата е обзето от политически и икономически въпроси, от конспирации и тейни престъпления, пране на пари и много болка, която героите постоянно прикриват. Всяка глава на книгата е една частица от миналото, едно парче от живота на всеки един от загиналите в самолетната катастрофа и по този начин всъщност читателят се превръща в следовател, който запознавайки се с жиота на вече загиналите герои, читателят би успял да достигне до причината за катастрофата и сам, за виновникът или за инцидента. 

Човек или просто случайност?

До края не става ясно, но много внимателно всеки един герой се разкрива - не само лошите си страни, но и добрите, своите проблеми и борбата да се справи с тях, така че да препази себе си, семейството си и близките си.

И Скот не остава на заден план, той е един умен, но безразличен към живота генален художник, чиято гениалност се е проявила съвсем скоро и то след поредното му напиване, удавяне на мъката от пропадналия му живот. Опитва се да избегне срещите с медиите, които имат хиляди въпроси към него, парира по неузнаваем начин заблуждаващите въпроси на федералните, които се опитват да го нарочат за нещо нелепо и се хващат за картините му като за доказателство.

Истината е длугаде и сюжетът е оплетен със събития, предхождащи самолетната катастрофа, които по един или друг начин може да са довели до нея...съвсем неочаквано. Но цялата истина се разкрива бавно, стъпка по стъпка, паралелно с миналото и настоящето до намирането на черната кутия и последната хроника от иминалото на един от загиналите герои.

Сюжетът остава с отворен край, поне до известна степен и е мъничко разочароващ, но и неочаквано изненадващ. Ноа Хоули не довършва съдбата на Скот и на момченцето, което оцелява заедно с него, нито на човекът от телевизията, който успява да провокира сдържаният художник и да го обвини в безумия, но в крайна сметка сам попада в капана, а Скот случайно разобличава едно коренно различно престъпление в ефир, макар и това престъпление да не е свързано с катастрофата. 

Причината е нещо съвсем простичко, но интригуващо, нещо засягащо човешката психика и емоция от миналото на героите в самолета.

Всъщност книгата е трилър, посветен на емоцията, а Хоули си борави с онзи похват да описва с болезнена подробност всеки един детайл и  да оплита "престъплението" с живата реалност на заобикалащия свят, с реалността, с която могат да се сблъскат наистина героите в същата ситуация като Скот и тези около него...