My_Life

Представи си, че живееш в Ню Йорк през 1938 г. Вечерите ти не включват филм на компютъра и три пакета пуканки. Основното ти забавление е да седнеш в любимото си кресло с чаша то...

  Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Отлагах известно време да напиша това ревю, но когато безсънието те сполети, заради книга, когато сюжетът не излиза от съзнанието ти и всеки път, щом изникнат мисли за главния герой и книжарничката му, не мога да отлагам повече... Има книги, които до такава степен завладяват читателя си, които още от първата страница го въвеждат в градчето, в дома на героя, запознават го с него съвършено добре и го правят част от неговия живот, от работата му, семейството, приятелите...Има книги, които така те пленяват, че дълго след тях не можеш да хванеш друга книга, защото от време на време мисълта за последните страници ти идват на ум и ти е непосилно да ги премахнеш. "Книжарничката на острова" от Габриел Зелвин ( "Кръгозор",2014 ) притежава тази сила, това проклятие, своята магия. Това е една книга, която разкрива пред читателите си страната на книгите в книжарницата, вкарва ни в живота на Ей Джей, о...

Като любител на трилърите не мога да кажа, че има лош трилър, всяка мистерия си е нещо завладяващо, нещо странно, което може да подхване читателя си и да го помъкне по дирите на престъпника, бил той един или няколко, със своите съучастници или...дори и да е престъпление, извършено от един, но свързано с още дузина извършени от друг. Нещо подобно е и в тази книга - "Гадна работа на улица "Гансън" от С. Грег Залер ( ИК"БАРД", 2015 ). На детектив Бетингър му остават още пет години до пенсия, но заради прекомерното му чувство на справедливост, много говорене и много действия е наказан и преместен от хубавата Аризона на север, в град на беднотия, на гнила престъпност и на брутални полицаи. Това е Виктъри, град, едва ли не забравен от всичко живо. Но там полицията се бори със зъби и нокти, дава всичко от себе си, за да държи нещата под контрол. Понякога малко нелегално, понякога с повече усилия, от колкото е необходимо, понякога и с заченки на престъпност...

Трябва да призная, че до сега не съм чела такъв тип литература, не, всъщност романтична чужда съм чела, но не и български чиклит, което е един много особен жанр. Но вече мога да кажа, че и това съм чела и се гордея. Само че сега, по това време на денонощието (бърз поглед към часовника - почти три сутринта е) ще кажа колко ми хареса тази книга на Доротея Петрова .  "На светофара" е една мъничка книжка, която обаче по много задълбочен и едновременно с това лековит начин описва живота на двама души, тяхната среща на светофара, запознанството им, което започва просто с един комплимент за прическата и по-конкретно за косата. Героите са българка и грък, които, обаче са далеч от родините си, от семействата си, от всичко, което им е най-близко, а живеят и работят, борят се всеки ден на английска земя. Но все пак се запознават съвсем случайно, заговарят се, разменят си телефоните също така случайно и уж нещата тръгват малко като на шега...Героите, Зоя и Тони не са принцеса и прин...

Имах намерението да пиша за този сборник с разкази точно онази нощ срещу I ноември, щеше да е традиционно, не просто литературно, но и точно за хорър...Обаче, обаче, след като прочетох книжката на един дъх при едно пътуване с влак, малко преди полунощ, което трая не повече от час, не мога да отлагам повече и сега е дошъл моментът... Не бях чела първият сборник на Валентин Попов , но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература...естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свъ...

Малко след празника на преводачите от българската литература беше отнет един чудесен преводач, журналист, писател...Тъжно ми стана, когато прочетох първата статия, а още по-тъжно, когато се зачетох в коментарите за спомен, за човекът, благодарение на когото четем Стивън Кинг на български – Адриан Лазаровски.  Адриан Лазаровски беше на 39 години, има преведени над 50 книги от руски и английски език. Превеждал е Владимир Набоков, Рей Бредбъри, Роалд Дал, Ричард Матисън, Робърт Блох, Лорд Дансени и др., но ще остане в спомените на всички читатели като "преводачът на Стивън Кинг". Лазаровски е носител на редица награди, сред които и престижният европейски приз за дебют „Еврокон 2010“ за „Завладей българите“, наградата „Феникс“ за популяризиране и превод на класически автор – Хауърд Лъвкрафт, както и на първа награда в конкурса за превод на списание „Кръг“ за стихосбирката на Даниил Хармс „Махалото на шестото време“.  Носителят на национално отличие ...