Орсън Уелс и Хърбърт Уелс

Представи си, че живееш в Ню Йорк през 1938 г. Вечерите ти не включват филм на компютъра и три пакета пуканки. Основното ти забавление е да седнеш в любимото си кресло с чаша топъл чай и да слушаш радио.
Неделя е, нощта срещу Хелоуин. Седиш до огромния радиоприемник и слушаш CBS (Columbia Broadcasting System). Приятна музика, която те отпуска в тихата есенна вечер. Сякаш ти се доспива, нищо, че е само 8 часът. Затваряш очи. И тогава...

„Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма за извънредно съобщение. В 8 без 20 професор Фарел от Обсерваторията в Чикаго съобщи за няколко експлозии на нажежен до бяло газ, които се наблюдават през равни интервали на планетата Марс. Спектроскопът показва, че това е водород, който се движи към Земята с огромна скорост. ”

Вече не си толкова спокоен и определено не ти се спи. Накланяш се към радиото и слушаш.

Още няколко съобщения за експлозии. След това някакъв прочут астроном, професор Ричард Пиърсън (много приятен глас, между другото), споделя идеите си за евентуален живот на Марс.
Следващото съобщение обаче ти изправя косите...

... някакъв цилиндричен метеорит е паднал в селцето Гроувърс Мил в Ню Джърси! И репортерът, който е там, не звучи много спокоен:
„Дами и господа, това е Карл Филипс от фермата Уилмът в Гроувърс Мил... Не знам откъде да започна... Вероятно от онова, което лежи полузаровено пред мен в огромна дупка... ”

В следващите няколко минути си се залепил за радиоприемника. Чаят изстива.

„Дами и господа, това е най-ужасяващото нещо, което някога съм виждал! Нещо изпълзява от дупката... Цялото поле в е огън... Идва насам! На около 20 ярда вдясно от мен... ”

И тишина. Предаването от фермата прекъсва. Ти се чудиш какво да правиш. Какво се прави, когато марсианците нападат Земята? Не, не може да е вярно. Но как няма да е вярно – нали го казаха по радиото! А радиото не лъже. Дали не подушваш дим? Май някой крещи на улицата... Може би е време да бягаш?

Хиляди хора в момента преживяват същото. Излизат на улиците с мокри кърпи на устите заради отровния газ, отиват в църквите, търсят семействата си, за да са с тях преди края на света. Малцина продължават да слушат предаването, в което репортажите стават все по-ужасяващи. Цялата програма продължава почти час.

Това е може би най-успешната и най-критикувана масова шега в историята.

Проблемът на слушателя , който описахме, е, че в началото на предаването си е запарвал чая и не е слушал. Ако беше слушал, щеше да чуе:
„Columbia Broadcasting System представя Орсън Уелс и неговия Mercury Theatre on the Air във „Войната на световете” на Хърбърт Уелс. ”

След което Орсън Уелс започва да чете началото на книгата на Хърбърт Уелс. Дълбокият му и приятен глас по-късно ще се представи за професора, който ще говори за живот на Марс и за евентуалните технологии, които имат марсианците. Този глас все още е неизвестен, но скоро ще стане един от най-разпознаваемите в киното и радиото.

Но много хора или не са слушали началото на предаването, или са забравили, че слушат адаптация на книга, когато са чули за експлозиите на Марс, извънземните и отровния газ. Освен това самата програма е направена прекалено добре – под формата на новини, интервюта и репортажи, максимално реалистично. Това е нова техника в радиотеатъра, която дава абсолютна достоверност на шегата. А и предаването е такова, че няма прекъсвания за реклами. Това е идеалната лоша шега в навечерието на Хелоуин.

Когато за пръв път предлагат на Орсън Уелс четене на „Войната на световете” по радиото, той казва, че това е скучно. Постепенно обаче идеята става все по-интересна, защото решават не просто да четат от книгата, а да преместят действието от Лондон през 19 век в Ню Джърси, в сегашно време. Така хората няма как да не повярват, че марсианците наистина са тук.

На следващия ден след предаването всички са бесни на младия и неизвестен Орсън Уелс. Вестниците го обявяват едва ли не за чудовище. Човек би помислил, че този неизвестен актьор не го очаква нищо хубаво и че кариерата му е свършила още в самото си начало. Вместо това обаче „Войната на световете” прави Уелс звезда. А реакцията на хората става повод социалните науки да започнат да изучават явлението масова истерия. Вероятно това предаване е и едно от първите, което дава нагледни доказателства, че дори и в медиите трябва малко да се съмняваш.