Много е гадна работата в "Гадна работа на улица "Гансън" - С. Грег Залер

Като любител на трилърите не мога да кажа, че има лош трилър, всяка мистерия си е нещо завладяващо, нещо странно, което може да подхване читателя си и да го помъкне по дирите на престъпника, бил той един или няколко, със своите съучастници или...дори и да е престъпление, извършено от един, но свързано с още дузина извършени от друг.
Нещо подобно е и в тази книга - "Гадна работа на улица "Гансън" от С. Грег Залер (ИК"БАРД", 2015).

На детектив Бетингър му остават още пет години до пенсия, но заради прекомерното му чувство на справедливост, много говорене и много действия е наказан и преместен от хубавата Аризона на север, в град на беднотия, на гнила престъпност и на брутални полицаи. Това е Виктъри, град, едва ли не забравен от всичко живо. Но там полицията се бори със зъби и нокти, дава всичко от себе си, за да държи нещата под контрол. Понякога малко нелегално, понякога с повече усилия, от колкото е необходимо, понякога и с заченки на престъпност у самите органи на реда...Но всичко си изглежда в реда на нещата, нали? За да се държат истинските престъпници, наркодилъри, мошеници, изнасилвачи и...изобщо всичко порочно и гадно, което може да представлява един човек, под контрол. И в онзи град живеят нормални хора, които от време на време съвсем случайно се оказват потърпевши във войната между престъпността и властите. 

Бетингър е зачислен там за следващите пет години, но проучвайки града предварително, обмисля и обезопасява семейната среда за съпругата и двете си деца на повече от час път от полицейското управление на Виктъри. 

Партньорът му, по-точно новият му партньор е ченге, на което повече би му отивало да е някаква мутра на улицата, гигант, който въпреки всичко, което върши през последните петнайсет години, все пак държи на работата и на колегите си. Но и той е сгафил много жестоко...Типично американска история предполагам - за двамата полицаи, анатемосани от всички като черни овце, пък и те са си доста черни, все пак са негри. В книгата именно това е сериозно засегнато - разделението между бели и черни, постоянните разправи, слбъсъци на морални предпочитания, на добри и лоши дела, че дори и направо на зли дела.

Всичко започва именно с едно убийство на проститутка, по което се откриват много особени доказателства, но нищо конкретно, което да повече полицаите по следите на извършителя. В техния ред на действия и мисли, Доминик Уилямс и Джулс Бетингър поемат по следите на други престъпления и от там се развива техният най-тежък и брутален случай. 
Виктъри се залива от трупове на полицаи, шефът им е в безизвестност, Бетингър губи член на семейството си, а Доминик и тримата му приятели от управлението се оказват не толкова лоши, колкото са в началото на книгата до към средата.

Честно казано от цялата сюжетна линия, в която биваха описвани тук-там малко подробно обезобразявания, счупени кости, разбити носове, прострелни рани и пръснати черепи...да, да, всякакъв вид ужасии, извършвани и от престъпниците, които избиват полицаи наред и от самите полицаи, които имат за цел да си отмъстят заради свой колега...та на фона на всичко това възможно най-откаченият и извратен ми хареса най-много - Такли! Героите като него винаги се отличават най-много. Все пак тихите води са най-дълбоки.

Трилърът е много кървав и не е за всеки, а онази изоставена част от Виктъри, където се спотайват просяци и  социопати, всякакви подивели и болни психически хора е като някакво парче от филм на ужасите, от постапокалиптична вселена е наистина потресаващо. Снегът не спира да вали, студът се промъква през буквите, счупените ребра се усещат във всяко изречение и читателят потръпва заедно с героите. А самите герои, свикнеш ли с тях започва да ти става неприятна всяка тяхна травма. 

Авторът се е постарал доста добре да обхване всяка възможна контузия, да опише всяко убийство и борбите, физическите сражения, дори презареждането на оръжията. Много контрастни са и характерите на героите, всеки е много особен, много различен, всеки защитава нещо, което му е важно и пази тайни от другите, но когато тайните се разкрият, когато някой невинен живот бъде отнет още преди да е навършил пълнолетие. Тогава злобата се надига, омразата изпепелява преспите сняг и адреналинът е като танк, през чиито стени доброто ченге не вижда как това, което през целия си живот е защитавал в службата си, загърбва отвращението си към садистичността на обкръжението си и мисли само за отмъщението, и за доброто на онези, които са му останали...В крайна сметка няма добро и лошо ченге, защото всички са еднакви. Просто мислят различно.

Грег Залер е създал една класическа полицейска книга със своите бели и черни страни, със своя не сложен език и много приятни майтапи, които героите си разменят много често (и което е много приятно на фона на всички убийства и мъчения). Езикът на всеки герой е толкова различен, че сякаш репликите им са писани от различни хора, което е доста показателно за Залер. Личи си също, че авторът е направил някакво солидно проучване, за да разбере как функционира полицейското управление, може би дори проучване на оръжия и на бойни техники в бокса. Това е показателно и в голям плюс и именно това е, което най-много ми хареса от цялата книга. Заедно със садистичния психопат Такли. ;)

В край на книгата, както е характерно за класическите трилъри, нещата си идват по местата и дори за убийството на Илейн, от което тръгва всичко има нови следи...





__________________________________________________________
Още Книжен Петър писа за книгата.

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

Цитати от...Цитати за... (Васил Левски)

За живота след една случайна среща "На светофара" от Доротея Петрова

Първото в България МАНГА списание - SHOGUN!