Като любител на трилърите не мога да кажа, че има лош трилър, всяка мистерия си е нещо завладяващо, нещо странно, което може да подхване читателя си и да го помъкне по дирите на престъпника, бил той един или няколко, със своите съучастници или...дори и да е престъпление, извършено от един, но свързано с още дузина извършени от друг.
Нещо подобно е и в тази книга - "Гадна работа на улица "Гансън" от С. Грег Залер (ИК"БАРД", 2015).
На детектив Бетингър му остават още пет години до пенсия, но заради прекомерното му чувство на справедливост, много говорене и много действия е наказан и преместен от хубавата Аризона на север, в град на беднотия, на гнила престъпност и на брутални полицаи. Това е Виктъри, град, едва ли не забравен от всичко живо. Но там полицията се бори със зъби и нокти, дава всичко от себе си, за да държи нещата под контрол. Понякога малко нелегално, понякога с повече усилия, от колкото е необходимо, понякога и с заченки на престъпност у самите органи на реда...Но всичко си изглежда в реда на нещата, нали? За да се държат истинските престъпници, наркодилъри, мошеници, изнасилвачи и...изобщо всичко порочно и гадно, което може да представлява един човек, под контрол. И в онзи град живеят нормални хора, които от време на време съвсем случайно се оказват потърпевши във войната между престъпността и властите.
Бетингър е зачислен там за следващите пет години, но проучвайки града предварително, обмисля и обезопасява семейната среда за съпругата и двете си деца на повече от час път от полицейското управление на Виктъри.
Партньорът му, по-точно новият му партньор е ченге, на което повече би му отивало да е някаква мутра на улицата, гигант, който въпреки всичко, което върши през последните петнайсет години, все пак държи на работата и на колегите си. Но и той е сгафил много жестоко...Типично американска история предполагам - за двамата полицаи, анатемосани от всички като черни овце, пък и те са си доста черни, все пак са негри. В книгата именно това е сериозно засегнато - разделението между бели и черни, постоянните разправи, слбъсъци на морални предпочитания, на добри и лоши дела, че дори и направо на зли дела.
Всичко започва именно с едно убийство на проститутка, по което се откриват много особени доказателства, но нищо конкретно, което да повече полицаите по следите на извършителя. В техния ред на действия и мисли, Доминик Уилямс и Джулс Бетингър поемат по следите на други престъпления и от там се развива техният най-тежък и брутален случай.
Виктъри се залива от трупове на полицаи, шефът им е в безизвестност, Бетингър губи член на семейството си, а Доминик и тримата му приятели от управлението се оказват не толкова лоши, колкото са в началото на книгата до към средата.
Честно казано от цялата сюжетна линия, в която биваха описвани тук-там малко подробно обезобразявания, счупени кости, разбити носове, прострелни рани и пръснати черепи...да, да, всякакъв вид ужасии, извършвани и от престъпниците, които избиват полицаи наред и от самите полицаи, които имат за цел да си отмъстят заради свой колега...та на фона на всичко това възможно най-откаченият и извратен ми хареса най-много - Такли! Героите като него винаги се отличават най-много. Все пак тихите води са най-дълбоки.
Трилърът е много кървав и не е за всеки, а онази изоставена част от Виктъри, където се спотайват просяци и социопати, всякакви подивели и болни психически хора е като някакво парче от филм на ужасите, от постапокалиптична вселена е наистина потресаващо. Снегът не спира да вали, студът се промъква през буквите, счупените ребра се усещат във всяко изречение и читателят потръпва заедно с героите. А самите герои, свикнеш ли с тях започва да ти става неприятна всяка тяхна травма.
Авторът се е постарал доста добре да обхване всяка възможна контузия, да опише всяко убийство и борбите, физическите сражения, дори презареждането на оръжията. Много контрастни са и характерите на героите, всеки е много особен, много различен, всеки защитава нещо, което му е важно и пази тайни от другите, но когато тайните се разкрият, когато някой невинен живот бъде отнет още преди да е навършил пълнолетие. Тогава злобата се надига, омразата изпепелява преспите сняг и адреналинът е като танк, през чиито стени доброто ченге не вижда как това, което през целия си живот е защитавал в службата си, загърбва отвращението си към садистичността на обкръжението си и мисли само за отмъщението, и за доброто на онези, които са му останали...В крайна сметка няма добро и лошо ченге, защото всички са еднакви. Просто мислят различно.
Грег Залер е създал една класическа полицейска книга със своите бели и черни страни, със своя не сложен език и много приятни майтапи, които героите си разменят много често (и което е много приятно на фона на всички убийства и мъчения). Езикът на всеки герой е толкова различен, че сякаш репликите им са писани от различни хора, което е доста показателно за Залер. Личи си също, че авторът е направил някакво солидно проучване, за да разбере как функционира полицейското управление, може би дори проучване на оръжия и на бойни техники в бокса. Това е показателно и в голям плюс и именно това е, което най-много ми хареса от цялата книга. Заедно със садистичния психопат Такли. ;)
В край на книгата, както е характерно за класическите трилъри, нещата си идват по местата и дори за убийството на Илейн, от което тръгва всичко има нови следи...
__________________________________________________________
Още Книжен Петър писа за книгата.
Коментари
Публикуване на коментар