Една нощ преди ноември - Валентин Попов и сборникът "Нощта срещу ноември"

Имах намерението да пиша за този сборник с разкази точно онази нощ срещу I ноември, щеше да е традиционно, не просто литературно, но и точно за хорър...Обаче, обаче, след като прочетох книжката на един дъх при едно пътуване с влак, малко преди полунощ, което трая не повече от час, не мога да отлагам повече и сега е дошъл моментът...

Не бях чела първият сборник на Валентин Попов, но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература...естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свършил и идва ред на следващия. 

Първият разказ  в "Нощта срещу ноември" е "Бялата посестрима", един кратък, но много красив разказ, силен, много силен като за начало на сборника. За лова, за борбата и за живота, за загубата по след зима...

 "Художникът и есента" - не мога да кажа нищо повече, освен, че това е един от любимите ми разкази на Валентин. Цялото описание, изрисуваните с думи картини и есента, която не е съвсем...Есен. 

 

Жена, що няма друга като нея.

Сънувах нощем русото ти тяло,

а денем от съня си червенеех.

И пееха във мойта нощ камбани -

онез, що ти във свойта пазва криеш...

Сред хората къде ли не те търсих,

мечтана, белонога, русокоса...

[цитат от началото на разказа] 

"Лиан" е поредният много любим и много силен разказ. Дивото, първобитното, народното, българско, за една вражда ,продължаваща поколения наред, цели животи. Поредната порция ярка описателност и много интересен сюжет, който ми напомни какви хубави легенди за самодиви и самовили имаме в народните си поверия.

 Следващият разказ е "Новата страница на Белла" и си признавам, че свързах името с Белла от приказката за Красавицата и Звярът, и...звяр има, и Белла има, само че кой кой е е е друг въпрос. ;)

"Реката" ме накара да настръхна. Един съвсем кратък разказ, но същинска експлозия от емоции - ужас и болка, и изненада, възмездие дори...макар и за някой по-романтичен читател да е леко тъжно в края.

"Стъклено момиче" - много красив разказ. Класическо и много приятно четиво в няколко страници.

"Свобода за живот" е фантастика! Е, как без фантастика, нали?! Не мога да кажа в никой случай, че не харесвам каквато и да е фантастика, а тази, която излиза от под пръстите на Валентин е наистина страхотна, толкова брилянтно написан разказ в този жанр, че мога да си го чета многократно.

"Тебешир" е доста тъжен, по мое мнение, разказ, който до известна степен ми напомня на приказката за Малката кибритопродавачка, само че тук имаме дете с тебеширче в ръка, което рисува образа на майка си...

 

Нямаш нито жили, нито нерви,

нямаш нашата злочеста плът.

Съвестта и хилядите червеи

никога не те гризат.

"Зеленякът"! Заради този разказ сега ще надникна под леглото...е, няма нищо, освен сританите домашни чехли. Не, без хумор. Много УАУ-разказ. Какво е Зеленякът, къде е, къде ще се появи...порасналото дете, вече мъж, загубил нещо някога ще знае най-добре...

"Нощта срещу 1 ноември" - това е разказът! Хорър за Хелоуин, огън и смърт, един предсказан сън с мъничко момиченце и духове, които тя обича.

Единайсти разказ - "Чаят на г-жа Бърнс" е много особен разказ. Честно, очаквах този чай да ги превръща в...не знам, чудовища, може би? Но развоят е много закачлив и приятен, доста неочакван при това.

Последният разказ е "Кучешка дупка" и на първо време ще кажа, че се нуждаем от повечко такива кучешки дупки, има кой да ги посещава...Иначе отново много силен разказ. Една злополука, трагедия и едно отмъщение за да е в покой душата на призрака.

 

Не съм чела друг автор, който да може да пише така, да си играе с думите и да изгражда такива изречения, с които просто дразни въображението и предизвиква всичките възможни представи, така че дори и да  е съвсем кратък разказът, то той успява да накара четящия го да стане част от него и да види картините, образите на героите, дори движенията им.

Препратки:
"Пепел от мрак" - Валентин Попов
Други книги на издателството ( Колекция Дракус):
"Змии в стените" - Сибин Майналовски
"Хубави неща, лоши неща" - Коста Сивов 

Още за сборника: Goodreads, Сборище на трубадури ,The Dark Corner,