Внимание, психоспусък! е предупреждение от Нийл Геймън за "Внимание, психоспусък!"
" Уверете се, че сте си сложили маските, преди да започнете да четете. Преди да бъдете пренесени в свят, пълен с вещици, пазители и големи черни пчели, с безсмъртен Род и жени пирати, с твари, които дебнат в мрака отвъд светлината на огъня, за да откриете сенчовците, спотайващи се в края на пътя ви. Но какво става после? Винаги има нещо, което ви чака. Винаги има още. Просто не спирайте да прелиствате страниците. "„Всички ние носим маски. Точно това ни прави интересни. Тези истории са за маските и какви хора сме зад тях.“ - Нийл Геймън, от колиба в тъмните гори
Не е за вярване, че до сега този автор не е попадал в ръцете ми, че изобщо такъв атор не е попадал в ръцете ми.
Мислех си, че автори като сър Артът Конан Дойл (Шерлок Холмс), като Александър Дюма (Граф Монте Кристо), като Карлос Руис Сафон...те са моите автори, такива, в които окривам всичко интригуващо, любопитно, вълнуващо, забавно, тъжно дори, обаче, обаче, ето че в един момент се появява една книга с бял вълк на корицата и гласи истинско предупреждение - Внимавай, психоспусък, внимавай, защото вътре не знаеш какво можеш да откриеш!
И открих едни съвсем нови светове, едни измерения, които не съм откривала никъде другаде, които дори не съм предполагала, че могат по такъв начин да се преплетят в литературата. Но Нийл Геймън прави чудеса и преобръща цели всечени, не, не само вселени, Нийл Геймън преобръща пространството и времето, изгражда наново всичко по един негов, толкова особен, толкова впечатляващ и увлекателен начин, не може да те подлуди...затова - Внимавай, когато четеш, защото тази книга е същински психоспусък!
И затова книгата носи точно това заглавие. Една закачка от автора, една действителност, едно много сериозно действие, което читателят би предприел или би се позамислил. Но не е ли именно това привлекателното?
"Внимание, психоспусък!" на Нийл Геймън (ИК "БАРД" 2015) е първата негова книга, която чета и толкова съжалявам, че до сега не съм се докосвала до неговото творчество (но това моментално ще се промени, защото следващото, което ще грабна е "Американски богове", а след това и всичко останало...да.)
Този автор има нереално въборажение, толкова естествен език, изказ, толкова приятно, плашещо и весело си играе с героите си, преобръща съдбите им и ги поставя в ситуации, които биха накарали всеки нормален литературен герой да настръхне. Е, да, обаче неговите герои са уникални, неговите герои не са просто хора, те са вълшебства, те са магия, те са чудеса и покрай тях винаги се случват чудеса...Но да започна от началото, съвсем от началото на книгата.
Нийл Геймън обяснява по един много елементарен и примерен начин какво точно значи предупреждението, чието заглавие носи книгата му, обяснява и дава примери за това, което срещаме навсякъде, за това, от което трябва да се пазим и съвсем сериозно предупреждава да се пазим от тази книга...Четем на свой риск, четем и потъваме в едни сбъркани космически светове, кой от кой по-нестандартни и атрактивни. Досущ като създателя си. Споделя толкова лични неща, за себе си, за семейство и приятели и по някакъв начин читателят достига до него с лекота, вниква в ума му, във въображението му и така по-лесно разбира това, което следва...Поне аз. И затова бях много впечатлена. Коя друга книга съдържа Предговор с изповед за късмета, за извиненията към хората, за нелепи ситуации и приключения на самия автор тук и там, за това какъв е бил животът му до преди години и сега, с кого се е срещал, с кого е говорил...че дори и намеци за издънки?
Геймън дори споделя по няколко думи за всеки един от разказите в книгата си, дава насоки, редом с предупрежденията и изяснява някои неща, които без съмнение оставят любопитен елемент в четящия, докато прелиства страниците и си представя, че в ъгъла на всяка една от тях примигва една бележка в червено или в електриково зелено, намеквайки, че психоспусъкът е някъде там и "дебне".
Чесно казано, не знам дали има разказ в книгата, който да ми е харесал по-малко от другите, е, определено има такива, които ми харесаха повечко и препрочетох пак и пак, и пак, но поради простата причина, че съм страстен фен на Шерлок Холмс и на Доктор Кой, а по дяволите, Нийл Геймън е написал разкази за тези двама герои, които могат да те накарат да стискаш книгата и да поглъщаш думите, изреченията с ненаситност. Все пак Геймън е писал и един от епизодите на британския сериал "Доктор Кой". И Геймън обезсмърти Шерлок Холмс. Не на шега. А буквално.
Разказите му са изпълнени с лекота, но и едновременно с дълбочина, използваният език е приятен, смисълът си е смисъл, оксиморонът е навсякъде. Хаосът съществува резом с реда и изкривява времето в една еуфория от научна фантастика, която не е точно научна фантастика, но и от фентъзи, в което приказните герои като Спящата красавица, Снежанка и Седемте джуджета дори, са съвсемтимо съществуващи и дори в първия момент да изглежда нелогично, тя, логиката винаги е там и винаги се промъкма из между редовете, намекната, скрита, давайки възможност на читателя сам да я проумее и да наслои нещата, сам да разгадае мистерията на убийството и тайната в черните пчели, сам да прекоси лабиринта и да излезе от него по пълнолуние...или дори да докосне онази жена, която не бива да бъде докосвана. Може би предупреждението за психоспусъка трябва да съществува наистина върху всяка страница, защото с отлитането на месеците, с фантастичните събития в тях, читателя стява герой и героят оживява. И се случва дори дена статуя да изпрати любовно писмо, което ще те накара да се огледаш зад себе си, та да не би той наистина да е там, защото така гласи писмото му...
Опасявам се, че не мога да пиша за всеки разказ по отделно, а така ми се иска, но това е книга, която горещо препоръчвам! Защото Нийл Геймън споменава, че в нея всеки може да открие нещо за себе си, е, аз открих всичко за себе си, във всяка една мистерия или зловеща история с тракащи кокаляци, с пътувания из между измеренията, в пространството и отвъд, с пътуване до Йерусалим или сядайки на бара с един разобретател, говорейки с духове или с богове, с деца, избягали във времето и възрастни, забравили света.
Коментари
Публикуване на коментар