Историята на Манга
"Историите в картинки" са известни в Япония от самото начало на културната и' история. В гробниците на древните, археолози са открили рисунки, които напомнят по идеология и структура на комиксите. Разпространението на "Историите в картинки" е помагало за по-лесноразбиране на сложната японска писменост. Даже и сега, японските деца могат да четат "книги и вестници за възрастни" след завършването на началното училище (на 12 години). На практика след като се появила японската проза се появили и нейните илюстровани преразкази, в които текстът не бил много, а основна част съставяли илиюстрациите. За първи японски комикс се счита "Весели картинки от живота на животните" - (Choujuugiga), създаден през 12 век от будисткия свещенник и художник Какую (другото му име е Тоба, живял 1053-1140 г.). Той предствлявал свитък от 4 книжки, на които били изобразени последователно черно-бели, наисувани с туш картинки с надписи. Картинките разказвали за животни, илюстриращи хора или будистки монаси, нарушаващи уставите.Сега тези свитъци се смятат за свещенна реликва и се съхраняват в манастира, в които живял подвижника на Какую.
След Втората световна война писателят-илюстратор ОсамуТезука поставя началото в Япония на така наречения разказ "манга" или списанията комикси. Първоначално основните читатели на тези комикси били родените през 1946-1949 г. израстнали по време на бързия икономически растеж. След това поколение читатели, се появили различни видове манга. От 1960 г. читателите на манга постепенно се разширили, за да обхванат от съвсем малки деца до тридесет-четиридесет годишни.
През 1996 г. списанията манга вече държат 22 % от продажбите на печатни произведения и са 38,5 % от всички книги и списания, продавани в Япония и оказват влияние върху различни форми на изкуството и културата. Някои от разказите манга са предназначени за малки деца, които се учат да четат, а други са насочени към юношите и по-широк кръг читатели. Има хумористични манга, специализирани във вицове и смешни истории, както и експериментални манга, които търсят нови изразни средства. Някои са практични, даващи непосредствена информация, други са с историческа тематика или дори документални.
Появата през 1959 г. на две седмични детски списания манга, "Шонен Магазин" и "Шонен Съндей", поставя началото на манга културата, която виждаме днес. И двете списания публикуват поредица от изключително популярни истории. Друго списание манга "Шонен Джъмп", започнало през осемдесетте, дълги години е център на манга културата с над 6-милионния си седмичен тираж и съпътстващата маркетингова мрежа за анимация и видеоигри. Около 1995 г. популярността на Джъмп започва да намалява и през лятото на 1997 г. "Шонен Магазин" заема първо място по тираж и продажби.
Жанрът манга за момичета също придобива популярност. Художнички на манга родени през 60-те, както и тези от "поколението на растежа", започват да се изявяват през 70-те години. Постепенно се разширява първоначалната рамка на изданията манга. Появяват се нежни психологически образи, рисувани с изобразителни техники, които обикновено не се използват в манга списанията за момчета.
В последно време значително е нарастнал износът на японски манга комикси за Европа, Америка и други страни в Азия. В Тайван, Хонг Конг и Южна Корея, известни с пиратските си копия, големите японски издателства вече издават в превод и с пълни авторски права повечето от най-нашумелите манга от Япония. В Европа и Америка са много популярни преводните версии на комиксите манга като "Акира" (от Кацухиро Отомо), "Наусикаа от долината на вятъра" (от Хаяо Миязаки) и Топката на дракона (от Акира Торияма). Учудващ е броя на почитателите на новите манга списания внасяни от Япония без превод. В САЩ се провеждат конференции на тема японски комикси манга и японска анимация, а жанрът придобива популярност по целия свят.
След Втората световна война писателят-илюстратор ОсамуТезука поставя началото в Япония на така наречения разказ "манга" или списанията комикси. Първоначално основните читатели на тези комикси били родените през 1946-1949 г. израстнали по време на бързия икономически растеж. След това поколение читатели, се появили различни видове манга. От 1960 г. читателите на манга постепенно се разширили, за да обхванат от съвсем малки деца до тридесет-четиридесет годишни.
През 1996 г. списанията манга вече държат 22 % от продажбите на печатни произведения и са 38,5 % от всички книги и списания, продавани в Япония и оказват влияние върху различни форми на изкуството и културата. Някои от разказите манга са предназначени за малки деца, които се учат да четат, а други са насочени към юношите и по-широк кръг читатели. Има хумористични манга, специализирани във вицове и смешни истории, както и експериментални манга, които търсят нови изразни средства. Някои са практични, даващи непосредствена информация, други са с историческа тематика или дори документални.
Появата през 1959 г. на две седмични детски списания манга, "Шонен Магазин" и "Шонен Съндей", поставя началото на манга културата, която виждаме днес. И двете списания публикуват поредица от изключително популярни истории. Друго списание манга "Шонен Джъмп", започнало през осемдесетте, дълги години е център на манга културата с над 6-милионния си седмичен тираж и съпътстващата маркетингова мрежа за анимация и видеоигри. Около 1995 г. популярността на Джъмп започва да намалява и през лятото на 1997 г. "Шонен Магазин" заема първо място по тираж и продажби.
Жанрът манга за момичета също придобива популярност. Художнички на манга родени през 60-те, както и тези от "поколението на растежа", започват да се изявяват през 70-те години. Постепенно се разширява първоначалната рамка на изданията манга. Появяват се нежни психологически образи, рисувани с изобразителни техники, които обикновено не се използват в манга списанията за момчета.
В последно време значително е нарастнал износът на японски манга комикси за Европа, Америка и други страни в Азия. В Тайван, Хонг Конг и Южна Корея, известни с пиратските си копия, големите японски издателства вече издават в превод и с пълни авторски права повечето от най-нашумелите манга от Япония. В Европа и Америка са много популярни преводните версии на комиксите манга като "Акира" (от Кацухиро Отомо), "Наусикаа от долината на вятъра" (от Хаяо Миязаки) и Топката на дракона (от Акира Торияма). Учудващ е броя на почитателите на новите манга списания внасяни от Япония без превод. В САЩ се провеждат конференции на тема японски комикси манга и японска анимация, а жанрът придобива популярност по целия свят.
Коментари
Публикуване на коментар