Джак от Злото владее Сенките - "Джак от Сенките" от Роджър Зелазни
Роджър Зелазни е от онези така особени автори, които се превръщат в любимци на определена аудитория читатели и дори не винаги всяка книга се оказва също толкова любима на почитателите на автора.
Зелазни ме накара да се държа за главата и да се чудя къде, дявол да ме вземе, се намирам, докато четях "Създания от светлина и мрак" и именно това заглавие така ме привлече към него.
"Джак от Сенките" (Бард, 2015) също по никакъв начин не ме разочарова, а дори още повече ме накара да харесвам Зелазни, неговото въображение, нормите, които обхваща, начинът му да тълкува нещата, които сам създава и едновременно с това паралелно да създава два свята, които в рамките на допустимото и за удоволствие на читателя да си сътрудничат и да бъдат зависими един от друг, а героите му, дори и не толкова многопластови, да се открояват с индивидуалност и някаква скрита вътрешна сила, оправдаваща ги.
Джак е най-известният крадец, идващ от Тъмната страна, един лик, който всички познават, а мнозина дори не смеят да произнесат името му, защото...той обитава Сенките, той се движи чрез тях и чува чрез тях, а всяко изричане на името му, където и да е по света го подканва и привлича, така че Джак може да бъде навсякъде и по всяко време.
Книгата не започва по очаквания, предполагам, приключенски начин - Джак е заловен, този път изкуството и хитростта му не могат да му помогнат, предаден е и съответно екзекутиран, и точно от тук започва неговото приключение, подклаждано от омраза и жажда за отмъщение.
Светът, който Зелазни изгражда по пътя на Джак от завръщането му отново сред живите, няколкото сблъсъка със странни същества, с негови стари познайници и коментарите относно душата на Тъмните и Дневните могат да се пропуснат лесно, но именно в тези мимолетни намеци се състои част от ядрото на сюжета.
Авторът не дава директни обяснения на това, което съществува около Джак и другите герои, това са два свята, които читателят опознава единствено от това, което преживяват героите, от техните разговори, събитията...Сякаш световете са изградени някъде другаде, в предходна книга, а тук читателите просто проследяват съдбата на Джак и би трябвало всичко вече да е ясно.
Това е онази така чаровна нишчица в стила на Роджър Зелазни - хаотичността. А няма нищо излишно, нищо претрупано в сюжета, в характерите на героите - те са или злодеи или такива, които в последствие са станали злодеи. Нарочно не споменавам добродетелите, защото на Дневните така или иначе не се обръща особено внимание, освен значимостта на техните машини, напълно противоречащи си с магическото изкуство на Нощните.
Светът, от който идва Джак е погълнат от постоянна нощ, докато другата половина - и тук забележете, - на планетата е в постоянен ден. Някъде над тях има Щит, поддържан от седмина избраници, чиито имена са записани в Книгата на Древните, и които трябва да поддържат щита с магията си, за да могат световете, зарделени от границата на Здрача да продължат да съществуват.
Само че според обитателите на Дневната половина, магия не съществува, всичко е наука, технология и познание, а суеверията на Тъмните са...глупост. Затова и двете "нации" не могат да живеят в мир, затова и никой не смее да прекрачва границата...Е, почти.
Джак го прави, прекарва на страната на светлината няколко години (колкото и странно да е за толкова кратка книжка), през които търпеливо изчаква, събира информация, прави проучвания като същински учен и разработва план, според който да си отмъсти на онзи негов заклет враг, заради който вече е бил убиван и който му е отнел жената, която е обичал.
Този примес между наука и магия, към които прибягва Джак са ключа...буквално Ключа, който превръща Джак, Господарят на Сенките, в Джак, Господарят на Света - Джак от Злото.
Той разбира, че е сгрешил, припомня си предупреждението на своя най-добър и единствен приятел - прокълнатият Морнингстар, който стои вкаменено на една скала и чака изгрева в продължение на хилядолетия, чака това, което няма да дойде.
Джак отмъщава, Джак унищожава всичко, което някога е стояло пред него, но в яростта си унищожава дори и разума на тази, която някога е била пленила сърцето му. Упорито Джак все още вярва, че прави всичко, защото така трябва, упорито отхвърля възможността за душата си, но когато Светът, над който властва започва да се люлее, Сенчестият магьосник отново търси помощта на оракула Морнингстар.
От тук насетне настъпва апокалипсисът на планетата, машината, която дължи световете бива разрушена. Джак е отговорен, за да спаси своя Нощен дом, той достига до недрата на земята, разучава зъбните колелета в центъра на планетата, буталата и цялостната механика, и ги чупи, измъквайки се на косъм...На косъм успява и да се спаси, когато се връща в Сенчестата си обител, в своя дворец, където изчаква разпада на света, но не личи да съжалява, просто изчаква, чувствайки как магията го напуска, как всичките му заклинания са отменени, любимата му загива, опитвайки се да го убие...и слънцето изгрява.
Онова Слънце, което никога не е огрявало Тъмната страна, онова слънце, което Морнингстар е чакал цял живот в своето проклятие, а замъкът рухва под краката на Джак, станало отново Господар на Сенките, защото това е, което част от неговата същност и никога няма да се промени.
Тази комбинация между светлината и мрака, между разума и лудостта, между доброто и злото, хармонията и хаоса на двете половини свят разчертават един огромен и вълнуващ фентъзиино-фантастичен свят, какъвто само Зелазни може да изгради, а героят му Джак претърпява не една психична, а и "душевна" метаморфоза.
Още за книгата -
При Ради Радев
Коментари
Публикуване на коментар