My_Life

Всяка книга е спомен, всяка книга оставя една следа у читателя си, независимо кой е той...дали добра, дали не чак толкова, но оставя нещо, което ще се запомни завинаги. "Елизабет е изчезнала" на Ема Хийли (Orange Books, 2016) е книга, която оставя повече от един спомен. За мен тя ще остане и като една много специална книга, именно защото част от сюжета може да се каже е обвързан по един мимолетно пряк начин с живота... Без битовизми обаче, а по същество. Елизабет е възрастна дама на 82, която страда от онази ужасяваща предполагам за всекиго болест - "Алцхаймер". Забравя всичко в рамките на броени минути, а понякога и за мигове, може да си приготвя чай чаша след чаша и да забрави да го изпие, може да забрави дори дъщеря си и внучката си, но никога, абсолютно никога не забравя едно конкретно нещо - Елизабет я няма, Елизабет е изчезнала. Книгата покрива две сюжетни линии - миналото на Мод, когато е била дете и голямата й сестра е изчезнала и насто...

Тя е самоуверена, тя е самостоятелна, тя е смела и красива, тя е Уилоудийн и теглото й е най-големият недостатък! Ако имах тази книга, когато бях на дванайсет, щеше да е толкова прекрасно и най-вероятно щеше да бъде настолната ми библия или нещо такова.  Разбира се, сега нещата са главоломно по-различни, но "Бухтичка" на Джули Мърфи (Софтпрес, 2016) е книга, която без съмнение трябва да прочете всеки, независимо на каква възраст е, особено пък младите, тинейджърките и изобщо подрастващите. В нея всеки ще открие частица от себе си. Аз съм си фентъзи и крими читател, но в даден момент се пренасищам от магичността на книгите и имам нужда от ударна доза реализъм. Да, малко трудно започнах "Бухтичка", Уилоудийн е героиня, която може да породи известно дразнение (задържащо се почти до края), заради самоотричането си, заради собствената си вътрешна борба, отхвърлянето на човек, който очевидно много я харесва или словестните й битки с майка й, която е бивша ...

"...трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя..." В библейските притчи и легенди ангелите са били винаги вестители на нещо хубаво, винаги са представяни или поне разбирани като добри. Но може би човечеството най-сетне е разбрало истината, осъзнало е реалността. Ангелите са тирани. " ...пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата." Пенрин е името на главната героиня в "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий (Емас, 2016) , първата книга от поредицата "Пенрин и Краят на дните" - седемнайсетгодишно момиче, което всъщност дава повод романът да бъде категоризиран (по мое мнение - много грешно) в йънг адълт литературата.  Въпреки възрастта си, на Пенрин й се е наложило да се изгради като характер твърде млада, да бъде отговор...

Каквото и да съм казвала за Бранимир Събев , вече съм го направила в останалите ревюта на неговите сборници или пък на живо, пускайки по някой и друг лаф. "Априлска жътва" (Ибис, 2015) е изключително силен сборник, в който може да се открие абсолютно всичко - от фентъзи, фантастика, хорър, че дори еротика и романтика, но така изкусно преплетени, че съспеснът се стоваря изведнъж, точно както си му е редът. Помня, че преди да излезе сборника, чоплих Бранко малко да разкаже какво планува и на две на три ми пусна няколко спойлера, само че те естествено не бяха достатъчни, за да ме подготвят за нещото, заради което си наруших съня. Разказите се четат така, сякаш самият автор ги разказва на живо, в неговият характерен, отличителен стил, с който ошлайфва героите си като със замах. И както си му е традицията, аз ще кажа по няколко отличителни думи за всеки от разказите. "Лъстиво сърце" е първият разказ, след който само поклати глава стреснато. Все пак став...

Лигата на буриите е претърпяла тежки поражения след едно от сраженията си с демоничен кълн. Има твърде много загинали и твърде много изчезнали, а демонът...един напълно развит крилат демон, изчезва без те да са сигурни дали наистина са успели да му навредят достатъчно. Тогава в една планина, в една гора се появява едно дребно и слабовато момиче, а един мечоносец я открива. Така започва третата книга за легендарния Илай Монпрес - "Разрушителят на духове" от Рейчъл Арън (MBG Books, 2013) и може да има малко повече спойлери от предвиденото (извинения) . Това е моментът, от който Джоузеф и Нико са заедно и в комбина с крадеца. Това е миг от миналото, но такъв, който съпътства читателите в пътя, който самата Нико трябва да измине и да осъзнае много неща. Всъщност нещата между тримата стават сериозни и доста тягостни, Нико не е същата след събитията от предходната книга, но не споделя нито с Джоузеф, нито пък с Илай какво точно се е случило. Тя отново беше излязла от ...

Запознах се с разказите на Донко Найденов чрез сборниците "Мечове в града" и "Мечове в морето" . Знаех колко силно пише, но не до такава степен. "Хоризонтите на лудостта" ( Gaiana books&art studio, 2015) е сборник №9 от Колекция Дракус и ако някой очаква няколко хорър разказа, всъщност сборникът е като комплект от различни новели.  Донко Найденов пише като със замах, думите му просто се леят и всичко звучи така непринудено, докато тягостното напрежение в сърцевината на разказа (така да бъде) не се затегне, подобно на възел, който обсебва читателя си, така както са обсебени и героите от развръзката на проблема около тях и в края всичко сякаш експлодира... ...образно казано, та направо реално. Книгата е разделена на две части - "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужаси" . В първия раздел са два разказа, които сякаш само подготвят четящия за това, което тепърва го очаква. "Константата на времето" е от о...

Всеки би трябвало да очаква, че детективите (частните) са странни, някак особени, крият повече тайни от всеки друг и разследват престъпления, с които полицията няма как да се заеме.  Но в този случай детективът е много повече от странен и крие много повече тайни, от който и да е друг в жанра...то изобщо в неговия жанр има ли друг? "Скълдъгъри Плезънт" (Студио Арт Лайн, 2010) е първата книга на Дерек Ланди и първото мое потапяне в света на великият детектив-магьосник и едновременно с това...скелет. Няма нищо битово, нищо спокойно и флегматично, което да въведе читателя в историята и да го запознае с героите, всичко става в следствие, по време на сюжета и до самия край някои герои се показват в нова и нова светлина. Още от първата страница идва трагедията, от която започва всичко. Гордън, любимият на главната героиня чичо умира, съвсем случайно, непредвидимо и с него умира едно писателско въображение, с което книгите му винаги са се превръщали в бестселъри. Но ...

Втората книга за най-известният крадец започва от там, до където беше свършила предишната. Илай води двамата си придружители по далечни и непознати пътища, общавайки, че онзи, когото ще срещнат, ще се погрижи за проблема им. А този проблем е сериозен, особено след като Нико загуби палтото си и сега всички духове усещат какво е тя. Уплашена и подтисната се опитва да се държи настрана, за да не плаши магическия свят около тях, а Илай започва да я обвинява, че духовете не желаят да разговарят с него заради нея. Джоузеф пък постоянно роптае по крадеца и негодува, заради решенията му. И тук отново си задавам въпроса защо Джоузеф и Нико наистина вървят с Илай, след като тримата са коренно различни един от друг? Много хитро и интригуващо вмъкване от Рейчъл Арън в началото на "Бунтът на духовете" (MBG Books, 2013) е онзи момент от миналото за едно момче, което бяга в гората и бива открито от Бялата дама. Самият образ на тази въпросна Бяла дама, Пастирката, се развива ...