"Ваше благородие, Тайта..." - Уилбър Смит и "Пустинният бог"

„Уилбър Смит е най-добрият писател на исторически романи. Може да се изгубите в тях!”

                                                                             Стивън Кинг

В последно време правя много признания за себе си и за книжните си предпочитания, обаче така изглежда преоткривам и наистина какво ми харесва все повече. Голям любител съм на Древен Египет, на тяхната история, култура, изкуства и отдавна забравени маниери, които някои автори се опитват да предадат в книгите си...И да, признавам, че не съм особена почитателка на исторически романи, макар че това не  е съвсем исторически, макар историята да се развива доста правдоподобно и с разказване от първо лице от страна на главния ни герой - бившият роб Тайта, книгата наистина се превръща в интригуващо историческо приключение. 

Това всъщност е и първата ми среща с Уилбър Смит, но след "Пустинният бог" (Сиела, 2015) съм си обещала, че ще прочета всичко от този автор и неговите исторически сюжети около Тайта. Все пак този герой няма как да не стане любимец на всеки или поне всеки.

Тайта е съветник на фараона, закрилник на принцесите (сестрите) и...или най-общо казано гений, който с ум и хитрост, с находчивост и невинно, поне според него самия, вмешателство в управляването на народа той ръководи не само основните решения, които взима фараона, но и успява да накара и самите принцеси да следват изумителните му планове, да се съгласяват с него и да приемат всяка негова дума съвсем достоверно и с пълно доверие. Но и Тайта никога не изневерява на своите планове, изпълнява всичко дословно, пресмятайки и най-малката подробност, така че да предвиди опасностите или проблемите в плановете си. Проблеми рядко има, гениалните му планове го спохождат изневиделица и решенията му изискват само и единствено търпение. А той постоянно прославя себе си като скромен и търпелив, мака че нарцисизмът му е на толкова високо ниво, че чак ме кара да се усмихвам и да клатя глава, когато той сам "се нарече" скромен и сдържан. Само тези около него знаят какъв хитрец е под кротката си усмивка и спокоен поглед, който не издава по никакъв начин мислите и чувствата му.

Той е склонен да планува, да мами и лъже, и да краде и убива, да лекува, оперира и спасява невинни, да прощава и да наказва, да командва цели армии и да върти меча наравно с войниците си, да стреля от първите редици с лъка си и никога да не пропуска, да гребе рамо до рамо с хората си на пейките, на които трябва да седят робите. И всяко негово действие е напълно оправдано. 

Заради Египет.

Няма нещо, в който Тайта да не е умел, няма нещо непосилно му, няма нещо, което да не знае и всичко, което прави е за своя скъп, така обичан Египет, който, уви, е окупиран от хиксосите. Точно заради тях и за да осигури на своя фараон, който самият той е отгледал, Тайта рискува много, предприема действия, които са против волята на фараона, но знае, че младият му господар ще го разбере. Тайта никога не е подвеждал близките си от царското семейство и е склонен да заложи живота си за да са добре те и Египет. А Тайта има какво да залага. 

Първоначално се изненадвах на ума му, на пъргавината и издръжливостта му, но постепенно ми стана ясно, че тази младост и жизненост, това дълголетие не са напълно случайни. И в един момент в историческия сюжет се появява една фантастична жилка, която в няколко кратки стъпки разяснява причината за дълголетието на Тайта. Уилбър Смит доста добре се е справил с това обяснение, макар че ако беше замесил други божества може би щеше да е по-достоверно и не толкова...хм, натрапчиво. Поне според мен имаше няколко момента, в който Тайта разбра истини за себе си и в които беше замесена шумерска богиня, които стояха малко изкуствено и сякаш бяха вмъкнати в книгата само за да натрупат страници, но не и с особено значение за историята. В крайна сметка не  е точно така, защото всяка сцена си има значение за историята и за живота на Тайта след като се разправя с Върховния минос на Крит, но все пак на фона на военните сражения или воденето на преговори, в които умовете на велики мъже се съревноваваха с хитростта на главния герой, точно тези няколко сцени с вавилонското величие богинята бяха малко претупани. 

Но за сметка на това именно военните действия, сраженията по суша и по вода, плануването на засади и цели нападения, организирането на отряди и разпределението на войници бяха идеално описани, изключително подробно и с интересни сравнения на едно спрямо друго, така че читателят да придобие истинска представа за мащаба, който Тайта планува, за цялата дивизия войници и пирати, колесници и коне, за гребците и корабите...и за Кронос, който като бог се явява по-омразен и от Сет.

Наистина Минойската цивилизация изглежда по-варварска от Шумерската, а за Египетската дори няма рамка за сравнение (Слава на Хор, този миролюбивец!) От друга страна за момент хиксосите ми се сториха добродушковци, заставайки до гнева и диващината на минойците...

В книгата нещата са толкова последователни, дори и дивотията на двете принцеси с техните лудости и капризи, с желанията им, на които Тайта не може да устои и битките им с него, когато между тримата лежи бъдещето на Египет, на царското семейство и на мира между Тива и Крит, редом с Вавилон срещу Хиксос. Самите принцеси са наясно със своя дълг към короната на брат си, но тийнейджърската им влюбчивост ги превръща в истински диви котки, които, колкото и глуповато и детински да се държат от време на време, всъщност са лукави почти колкото и самият Тайта.

Походът от Тива през земя и през море, през реки и планини, за да се стигне до Вавилон, а от там до Крит са истинско приключение, на което читателят става пряк свидетел и застава плътно до ездачите в кервана, така че да проследи всяка една стъпка на конете и да погледне в посоката, в която гледат египетските погледи сред Арабската пустиня или отвъд шумерските планини с ледени върхове. 

Приключенията са обещаващи още в началото, а от където и да мине Тайта, оставя сигурна следа, че нещо или се е възродило или се е погубило завинаги. 

Уилбър Смит не  е спестил нищо. Сцените на смърт и насилие, любов или разврат, достойните за уважение хитроумни идеи, закачки и шеги, дори моментите, в които Тайта вбесява враговете си до лудост са истински мънички съкровища в целия текст на книгата. И макар множеството от термини, от мерни единици и времето, което минава с месеците и часовете си, бележките под линия са особено полезни и пълни, а авторът използва особено приятен език, за да придаде на текста си лесна четимост и пренасяне на читателя в неговия исторически измислен свят.

И след като вече се запознах с Тайта, макар и в последно негово приключение, започвам издирването на всяка една предходна книга на Уилбър Смит и неговият очарователен герой...

...и страшно много харесвам корицата. Може и привидно да не изглежда особена, но си има една тайна - синята час е нежна на допир, докато пясъците на Сахара са по-...песъкливи ^_^

„Как се пише успешна историческа поредица? Започнете с интересен исторически период и добавете екшън, романтика и насилие. Феновете на Уилбър Смит и неговия герой Тайта са щастливци!”

                                                                                                             Library Journal

_________________________________________________
Още за романа в "Книголандия"