Майкъл Роуботъм е създал една истнискта криминална находка с "На живот и смърт"

"Животът е кратък. Любовта е необятна. Живей, сякаш утре няма да те има."

Оуди Палмър има ужасен късмет...или нещо малко по-добро от лошия къмсет.

Оуди Палмър става престъпник, когато като дете за първи път краде заради брат си.

Оуди Палмър става престъпник, когато за първи път играе покер с брат си.

Оуди Памлър става престъпник, когато оставя брат си с оръжие на брега на реката...

Оуди се превръща в престъпник в неподходящо време и в неподходящ момент, замесвайки се с още по-неподходящи хора.

Оуди се превръща в изкупителна жертва, когато седемте милиона изчезват... 

Но Оуди се превръща в благодетел, когато влиза в затвора.

И легендите за него се понасят с още по-голяма сила, когато той бяга от затвора ден преди присъдата му да изтече и да бъде освободен. Защото е обещал нещо преди единайсет години и защото след десет години в затвора е дошло време да изпълни обещанието си с цената на живота си...или със смъртта си. Майкъл Роуботъм залага живота на героя си на твърде рискована игра на покер в трилъра си, носител на наградата "Златен кинжал" и победител в конкуренцията на Стивън Кинг и Робърт Галбрейт -  "На живот и смърт" (Софтпрес, 2015).

Не мина много време, преди да открият кой е Оуди. При други обстоятелства той щеше да стане сензация, понеже беше млад и привлекателен, но хората се интересуваха повече от парите му. Имаше седем милиона причини да се сприятелиш с Оуди или да го посереш от бой.

Още първия ден в затвора, всеки се опитва да го убие, всеки се цели в онзи, за когото легендите разказват, че е прострелян четиринайсет пъти, но е оцелял. За онзи, прострелян в главата, с повече метал в черепа си от колкото тостер, но все пак е оцелял. За онзи, който бива горен, рязан, душен, пребиван всеки ден, всяка седмица в продължение на десет години, онзи, който е подписал смъртната си присъда в момента, в който е останал жив...Онзи Оуди, който преминал по коридорите на ада вече няколко пъти е спечелил уважението на затворниците. Оуди е благодетел, Оуди е като месия в затвора, човекът, престъпникът, който вместо да седне на електрическия стол, той излежава десетгодишна присъда и чака деня на освобождението си,  а през това време чете, учи се, помага на другите затворници, урежда техните проблеми, но никога своите...Оуди е онзи, който кара затворниците да станат на крака, да скандират името му, да го аплодират...Оуди е онзи, който заради обещанието си, струващо животи и носещо след себе си невинни жертви, нарушава всичките закони, прекрачва собствените си граници и от кроткият, тих човек, се превръща в един истински беглец, обзет от паника, че времето му изтича, че бягството му е било напразно и нищо няма да спечели...

Оуди Палмър е един интригуващ герой, романтик, но спокоен и сериозен, кротък до неузнаваемост, разсъдлив и внимателен, майстор на думите, вглъбен, интелигентен, съобразителен. Оуди не може да мрази истински, но когато се появява опасност обещанието му да бъде застрашено, гневът го обзема, лудостта го надвива и той преобръща затвора с главата наопаки, изправя на нокти федерални агенти, шерифи, прокурори, адвокати...помъква, съвсем случайно и без да иска, още мнозина, които не бива да бъдат замесвани, в това число и своят най-добър приятел от затвора, в чието приятелство за момент се съмнява, но остава верен на принципите си и на обещанието си до край.

– Искаш да знаеш защо е избягал сега, но задаваш грешния въпрос. Би трябвало да питаш защо не го е направил по-рано.

Има твърде много замесени хора, твърде много имена с високи позиции в обществото, една неиндентифицирана жена и кражба на брониран камион със седем милиона, които изчезват безследно, както е и изчезнал братът на Оуди. Карл, обаче, е съвсем друга част от историята. Карл отдавна не е на фронтовите линии, а Оуди е престъпник по неволя.

Роуботъм е изградил един невероятен криминален сюжет, в който няма нещо, което да липсва. Всичко е там, на място, всичко е вплетено в такава мрежа, в конспирации и обвинения, във виновни и невинни, в изчезнали имена и документи, в полицейски геройства. Някои тайни започват да се разкриват постепенно, но читателят е увлечен в книгата, в историята на Оуди, в неговия живот преди затвора, по време и след това, така че да ни се разкрие точно като човекът, който е и да се стигне до онзи момент, в който е дал обещанието си, до онзи момент, в който е бил замесен с престъплението на десетилетието, заради което името му ще бъде скандирано от затворниците дълго време и легендите ще се разказват до изживяване на присъдите им.

Всеки герой в книгата е отличаващ се с нещо свое, дори случайните хора, замесени в цялата история, дори и шерифите, дори и федералните агенти. Особено Мос - затворникът, с който Оуди се е сприятелил и който търсейки го стига до повече разкрития, от колкото агентката - Дезире, изключително странна жена, с ръста си, с жаркия си плам все да се доказва, но не достатъчно, защото един затворник се оказва по-умен и находчив от нея. Мос също ще се превърне в една легенда...

"На живот и смърт" е една истинска надпревара с времето, надпревара с органите на реда и всеки един, който иска Оуди заличен от лицето на земята. А Оуди просто трябва да оцелее, единственото, което иска и което трябва да направи  е да оцелее. Волята му е безкрайна бездна, желанието му да се бори за всяка стъпка, която прави извън затвора е достойна за уважение  и възхищение.

Майкъл Роуботъм е истински майстор на криминалния жанр,  описва така внимателно и подробно, заплита сюжета, а после дава възможност на читателя сам да се опита да го разплете, докато пуска от време на време подсказка, за която някой от героите да се хване и така пъзелът се нарежда, преди развръзката да бъде окончателно приключена. Описанията на затвора, на затворниците, това, което надзирателите вършат, престрелките, побоищата, гонката с колите из Щатите...През цялото време четящият е под напрежение...

И точно тук искам да благодаря най-искрено на Милена Ташева, че ме запозна с тази книга, че ми я предложи, уверявайки ме, че е роман от класа. И наистина е роман от класа!

Така ми се искаше историята на Оуди да не приключва, с такава ненаситност  поглъщах страница след страница и сякаш бях част от историята. 

Развръзката ми хареса, краят беше истински, без преувеличения, без излишни допълнения, а точен и подреден.

И корицата на българското издание е по-хубава от другите... ;) 

„На живот и смърт“ е стържещ нервите трилър с душа и сърце – нещо, което така често липсва на недотам добрите криминални и съспенс романи. Не можех да спра да чета и все пак не исках историята на Оуди да свършва. Роуботъм е абсолютен майстор.”

                               - от Стивън Кинг, автор на „Изкуплението Шоушенк”