Хронология

През годините, от както съществува това блогче, не съм писала кой знае колко, а и на времето това пространство тук представляваше нещо като дневник, в който описвах свои мисли и разсъждения, разказвах за събития и подобни. 

Юли месец 2007 година е дадено началото на първата публикация тук, представляваща есе - Човек е осъден да бъде свободен. Може би идеята ми тогава е била да публикувам неща, които пиша с учебна цел или нещо подобно. Но все пак всичко се променя, а това есе мисля, че съм го писала по философия или етика, когато съм била X клас. Все пак пиша тази публикацзия просто защото исках хронологически да си спомня кога какво съм писала и да сравня, тоест да намеря еквивалетн на някои стари публикации с нови, такива от тази година, които отговарят на номер на публикация от изминалите години. И да, знам, че не съм особено добра в обясняването и изразяването на конкретни свои идеи, но се надявам да се разбере от това, което ще последва, а тоест...След като блогът навършва седем годинки, става същинско първолаче едва ли не, та затова.
2007 година има осем публикации. Осмата е посветена на новата учебна година, три реда безмислици (като се засимля, доста често съм писала безмислици). А осмата публикация от тази година - Малко...самохвалство...с Благодарност! Това е краят на една учебна година, не, по-точно една студентска година, завършването и дипломирането. Интересен еквивалент.
2008 година има 29 публикации като 29-ата е посветена на пожелание за Коледните и Новогодишни празници, пак няколко реда и няколко празнични картинки. 29 от тази година е Първи опит с цветна полимерна глина. Шаренийка, ха-ха, но така де, един глинен Тардис, който сега виси на чантата ми като украшение.
2009 има 41 публикации, но тази година все още не съм достигнала до тази бройка. Все пак 41 номер за 2009 година е един от първите ми разкази, които съм споделяла в интернет, имайки предвид, че пиша от 15-16 годишна - Шарени перли от напуканите миди е откъс от една история, която се развиваше във форумно РП и сюжетната линия е малко объркана, при положение, че останалите истории покрай този разказ липсват.
2010 (навлизаме в удвояването) - 16 е ПредХелоуинско, писана пуликация, заради един стар познат. За "Опълченците на Шипка" е шестнайстата публикация от тази година. И двете обхващат празници, макар и толкова различни.
2011 е силна година, личи си, но за цялато време съм писала толкова, колкото до момента съм писала тази година - 35. Bon Jovi - It's My Life - видео. 35 за 2014 - еми, търся си я тази книга на хартия ("Хоро от гарвани").
2012 е точно обратното - слаба година, точно колкото и 2007, само че води с едно число отгоре. Деветата публикация е подарък за един приятел - Littera MeiBook House за символите на Feng Shui. Littera MeiBook House беше нещо като название на една група, в която споделях биографии на автори. По това време вече бях започнала едва ли не да боготворя литературата, книгите и авторите, затова и дори си мислех за бъдещето и вариянта да си основа издателство. Снимкови спомени - публикация девет за тази година, в която съм събрала няколко от най-значимите моменти за изминалите четири студентски години.
2013 година и четиринайсет публикации единствено от месец август. Като последната, 14 е ревю на първите две книги на Питър Брет от "Демонския цикъл" (от гледна точка на един литературен герой, под чието име се подвизавах). 14 от тази година също е посветена на книга, само че на такава, каквато търсех преди известно време - "Как да си дресираш дракон". Е, намерих я в крайна сметка. И всички бьха щастливи. 

Сега като гледам, движението на публикациите ескалира. Може би в един момент съм била на прага да забравя за блога, да го закрия и да спра да пиша в него, но сега не съм сигурна, че е възможно вече. Но да, разбира се, споменавала съм го и друг път - имало  емоменти, в които съм забравяла, просто не съм намирала време и наистина съм спирала да пиша за много дълъг период от време. Заради което ме е малко яд, защото можех да превърна това място в нещо чудесно, само ако имах достатъчно конентрация над поддържането на блог, нво ето...какво да се прави, може би от сега нататък ще се старая повече. Пък и за да стигна и да надмина онези 41 публикации от 2009 година и ко йзнае, може точно номер 41 за тази година да се окаже някой и друг разказ, с който да се прави сравнение с онзи от преди пет години.