My_Life

Dress (bloody trinity mix) Vocals: BUCK-TICK Lyrics: Sakurai Atsushi Composition: Hoshino Hidehiko Arrangement: BUCK-TICK In front of the mirror, I nap with you; your light red fingertips Your hands unexpectedly showed your weakness and shut your lips On that day, I exchanged promises with you Now we can’t recall them You tilt your ears to the trifle song and gaze out the window I don a dress and show you my dancing; am I mad? Tell me Someday, I’ll be kidnapped by the wind, right? Now we can’t recall Why don’t I have wings for floating in that sky, like the wind, like the clouds; Why? Don’t I have wings for sinking into that night, that wraps everything like the stars, like the moon? Ah Don’t forget those days when love overflowed Without even being able to recall your face Someday, they’ll be erased by the wind, right? Now we can’t recall Why don’t I have wings for floating in that sky, like the wind, like the clouds; Why? Don’t I have wings for sinking into t...

- Здравейте. Колко нетипичен е този начин на представяне, но пък беше сметнато, че е по- елементарен.- едно сладко детско гласче се разнесе ведро из претъпканото заведение. Беше бар, но не някой елегантен и скъп, ами най- обикновена пианска дупка, пълна с пирати и разбойници, всъщност имаше ги всякакви, но си кротуваха и сега слушаха това, което момичето говореше. Беше дребна на ръст, много слабичка, но пък имаше спортна структура, личеше си че причината за слабото телце са множество физически тренировки. Тъмната й косица беше неравномерно подстригана, даже сякаш кичурчетата бяха накъсани, но пък лъскави и загладени, добре поддържана рошава прическа с множество шарени мъниста, вплетени в кичурите. Очите й бяха с цвят на кафеникав пустинен пясък, големи и изразителни, на фона на карамелена и гладка кожа. Другото необикновено в това момиченце бяха чифтът големи черни уши, които потрепваха от време на време на главата й и дългата черна опашка, която се увиваше около крачето на високия ст...

1* Събрало вятър в мръсните платна, вълните пори старото корито. И може би понеже днеска ще ме бесят, желая му от все сърце да се продъни вдън море пробито. (йо-хо-хо и бутилка ром) Пиратски е плавателният съд, където буйната ми младост мина. Разглеждам днес житейския си път, от който ми остава час и половина. (йо-хо-хо и бутилка ром) На мачтата се вее черен флаг Ухиленият череп ме вълнува по-различно - символиката намирисва на смърт и саркофаг, приемам го днес май твърде лично. (йо-хо-хо и бутилка ром) О, капитане, стига си ме дебнел изпод единственото си око - въжетата са здраво стегнати - отпред, отзад, накръст и около. Недей душата си да стягаш и възела моряшки разхлаби Карамба, сълзите ти нищо не струват. Захапвай ножа, ако те боли. Кажи, на кой ще се оплакваш от ревматизъм в дървения крак, когато през дългата, нощната вахта усетиш онази неясна тъга? (йо-хо-хо и бутилка ром) Колегите пирати още хъркат тела пиратски в трюма се потят В съня им б...

1* Yo, ho, haul together, hoist the colors high. Heave ho, thieves and beggars, never shall we die. The king and his men stole the queen from her bed and bound her in her Bones. The seas be ours and by the powers where we will we'll roam. Yo, ho, haul together, hoist the colors high. Heave ho, thieves and beggars, never shall we die. Some men have died and some are alive and others sail on the sea – with the keys to the cage... and the Devil to pay we lay to Fiddler's Green! The bell has been raised from it's watery grave... Do you hear it's sepulchral tone? We are a call to all, pay head the squall and turn your sail toward home! Yo, ho, haul together, hoist the colors high. Heave ho, thieves and beggars, never shall we die 2* We pillage, we plunder, we rifle and loot. Drink up me 'earties, Yo Ho! We kidnap and ravage and don't give a hoot. Drink up me 'earties, Yo Ho! Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me. W...

В навечерието на предстоящият July Morning, съм склонна да попиша малко философски и да открия своята нестабилност от същността си в писмен вариант пред читателите. Не, че имам нещо конкретно предвид... всъщност имам и тези, които до сега са следяли блога ми ( те си знаят най- добре и им благодаря за хубавите думи, които така приятно ме изненадаха дори по време на един от издпитите ми този семестър ), та точно тези хора, които са чели нещо от тук някога и сега попадат на този пост, ще разберат или поне се надявам да разберат. Дълго мислих, много неща написах прес последните месеци под формата на разкази, приближаващи се фатално до книжен вариант. Тези мои размишления и непрестанно развитие в стила ми, книгите които изчетох, идеите които изслушах, забележките които приех и над които работих за подобряване, доведоха до решението ми, че не е редно да побликувам целите си разкази свободно в интернет пространството. Нищо лично, както се казва, но застрашеността на подобни литературни прояви...