Възвишена какафония

В навечерието на предстоящият July Morning, съм склонна да попиша малко философски и да открия своята нестабилност от същността си в писмен вариант пред читателите. Не, че имам нещо конкретно предвид... всъщност имам и тези, които до сега са следяли блога ми ( те си знаят най- добре и им благодаря за хубавите думи, които така приятно ме изненадаха дори по време на един от издпитите ми този семестър ), та точно тези хора, които са чели нещо от тук някога и сега попадат на този пост, ще разберат или поне се надявам да разберат. Дълго мислих, много неща написах прес последните месеци под формата на разкази, приближаващи се фатално до книжен вариант. Тези мои размишления и непрестанно развитие в стила ми, книгите които изчетох, идеите които изслушах, забележките които приех и над които работих за подобряване, доведоха до решението ми, че не е редно да побликувам целите си разкази свободно в интернет пространството. Нищо лично, както се казва, но застрашеността на подобни литературни прояви е голяма, като доказателство ми беше отмъкването на един анализ на произведение, което бях пуснала малко преди да предам на изискващият го... та същият този анализ се беше озовал в нечии други ръце, което ми се стори странно и някак си много неприятно. Замислих се: Ами какво се случва с другите изписани неща и пуснати свободно в мрежата?- Какво? Ми същото, че даже и по- лошо. На скоро писах в един форум, който си имаше раздел ФенФикове, но само регистрирани потребители можеха да четат и пишат там, а като течащо заглавие от горе ( лента, която постоянно се движи през средата на горната част от страницата ) с набиващи се ясно на очи букви беше написано: Не крадете!- Е, не крадете, де! Ама защо крадете? Както и да е. Схванахте мисълта ми, нямам намерение да обяснявам още, защо прекратявам побликуването на разказите си. Ако някой ден отново се случи да прочетете някой нов разказ или част от глава на тази страница, то значи литературният текст е преминал през редакцията на някое издателство и чак тогава е пуснат... автентично доказателство за авторството. И все пак съм оставила част от някои мои разкази тук, тъй като са много важни за мен, напомнят ми приятни моменти от едното време, когато съм ги писала и също като значението на йероглифната ми татуировка- имат сантиментална стойност за мен и е важно, не, по- скоро безценно, да останат. Има едно чувство на уважение именно към периода на писане на тези няколко текста. Това е общо взето. В стайта си ще продължа да побликувам кратки разюмета на бъдещите си разкази, или пък някое и друго кратко преразказче на нова глава от в момента разработван текст, но само това. Ако пък някой така или иначе желае да прочете цялата глава или разказ, не само разюмето, то спокойно може да се свръже с мен и с удоволствие ще му го пратя. Просто от този момент започвам да ставам по- съобразителна с това, което пиша и с постигането на мечтата си. Без съмнение има някои, които се чудят, тази идея от къде наистина ми дойде и то точно сега. Просто е, тази сесия май- юни имах доста интересни изпити, взех ги всичките, като, уви, бях и скъсана на един точно определен, но по дяволите няма студент, който някога да не е бил късан, просто не си признава... та въпросният изпит, по който ме скъсаха- Увод в литературната теория, именно тази дисциплина и преподаващите по нея ми помогнаха да обърна голямо внимание на некадърните грешки, които правя по време на писане, не че съм изменила стила си, но просто обръщам повече внимание на едни определени фактори и може да се каже, че вече мога сама да различавам от начина си на писане, кога в какво настроение съм била или с колко време съм разполагала за да напиша желаното. Да, има си ги тези признаци, по които можеш да отгатваш тези работи, не че учихме това по гореспоменатата дисциплина, но с някои информации от теорията, сама създадох своя, гласяща именно това, което вече обясних за различаването според стила на писане. Преди не можех, да, преди всичко си ми беше еднакво, до преди два- три, не, четири месеца, когато започнах оформянето на типажа на персонажите си и формулирането на текстовете на разказите си. Има и още нещо, което ме накара, всъщност това е основното, което ме накара да спра да побликувам- "Смъртта на автора" от Ролан Барт, където се споменава не веднъж, че за да съществува една творба, да придобие известност, то нейният автор не трябва да е сред живите вече. Трудно ми е да обясня на какво се дължи логиката ми, според въпросната статия на господин Барт, но самото съдържание на статията ми спомогна да осъзная грешката си с пускането на своите произведения свободно в интернета, все едно са някакви отпадъци, огризки, от които всички които имат достъп до тях, да грабят както могат. И след всичко, което изписах, нямам намерение дори да прочета какво толкова всъщност е, но е редно и да спомена, че изпита на който ме скъсаха си го взех на 30и юнии то с Много добър, така че съм доволна. Завърших първи курс, а дори не усетих кога мина това време... след два месеца, разбира се, започвам от начало, но тогава ще обърна насоките си към литературоведството в още една насока, чрез която смятам да добия още повече умение при изграждането на персонажните образи ( те наистина се оформят трудно, а аз желая да са съвършени според моите разбирания ). Това би трябвало да е до този момент... сега забелязах заглавието на темата, няма никаква логика в него, но звучи интересно, затова ще го запазя така: "Възвишена какафония", че живота наистина е една какафония. А сега ще отскоча за няколко часа сън преди да се надигна и да причаквам изгрева от прозореца на къщата си, и жалко, че не съм на морето сега.
Честит Джулай Морнинг навсички!
Поздрави, Еккатри Меи Кат : )

П.П. Не бива да пропускам и промяната в стила на сайта, нов дизайн, по случай новите промени в отношенията ми към литературните текстове.