"Позволете да Ви се представя"

- Здравейте. Колко нетипичен е този начин на представяне, но пък беше сметнато, че е по- елементарен.- едно сладко детско гласче се разнесе ведро из претъпканото заведение. Беше бар, но не някой елегантен и скъп, ами най- обикновена пианска дупка, пълна с пирати и разбойници, всъщност имаше ги всякакви, но си кротуваха и сега слушаха това, което момичето говореше. Беше дребна на ръст, много слабичка, но пък имаше спортна структура, личеше си че причината за слабото телце са множество физически тренировки. Тъмната й косица беше неравномерно подстригана, даже сякаш кичурчетата бяха накъсани, но пък лъскави и загладени, добре поддържана рошава прическа с множество шарени мъниста, вплетени в кичурите. Очите й бяха с цвят на кафеникав пустинен пясък, големи и изразителни, на фона на карамелена и гладка кожа. Другото необикновено в това момиченце бяха чифтът големи черни уши, които потрепваха от време на време на главата й и дългата черна опашка, която се увиваше около крачето на високия стол:- Разбира се, аз не смятам, че е толкова елементарно, но какво да се прави... и аз, както и всички вие, както и още една тайфа особняци, сме просто литературни творения на още по- смахната особнячка. Но пък нали си е нашата Създателка, как може да й се сърдим.- намигна дяволито и се ухили, като залюля крачета над пода. Беше с едни зелени войнишки ботуши, които сякаш бяха по- големи от необходимото, едни къси пандалонки с наколенки и пиратско сако:- По принуда казвам всичко това, да не ми се чудите много- много. Просто ще разкажа всичко така както е редно и повече няма да намесвам тази лудата, дето ме е измислила такава. Просто го приемете като моята лична история и нищо друго... вече официално съществувам. Името ми е Иннара Уллуа, бях създадена на 24и април 2010 година специално за един РП форум, който е и любимият такъв форум на Създателката ми. На 17 съм и съм известна като представител на расата Нари, в японският език пък съм Неко, само Котка, за повечето хора обаче, съм просто коткоподобно.- разсмя се шегаджийски и вдигна раменца:- Та, ролята ми е на ученицка, тоест уча приложна магия. Още съм си съвсем начинаеща, но пък е забавно. Всичко е с цел да разкрия това, което може да ми предостави магията, пък и да открия лек за братчето си. Не, че е по- малък от мен, аз съм по- малката, само с две минути, но Янниз винаги се е шегувал с това, че бил баткото- близнак. Глупости!- повиши тон и размаха юмруче над главата си, с което предизвика смях сред слушателите й в бара:- Е, по същество. Родена съм в движение, тоест на път от Мордона към Аматар, това са два известни града във света, който обитавам от деня на създаването си и никъде другаде. За това ще спомена после евентуално.- ушичките й потрепнаха едва забележимо и котето извади една замислена физиономия:- Иначе, да, родена съм в пътуваща театрално- акробатична трупа, където всички мои познати, приятели и роднини се основават единствено на науката и физическите постижения. Основателят на рода Уллуа е бил побъркан учен, който се противопоставял на магията и нейните представители, затова и бил убит... поне според повечето предположения, пък може и да се е самоубил с някой от своите експерименти, кой знае. От тогава неговите внуци не искат да имат нищо общо с магията и затова създали акробатичната трупа "Кримп-аш", в превод е нещо като Свързано единство или нещо подобно, някаква измишльотина от фантастичен речник.- вдигна рамене и направи гримаса, като се нацупи глуповато и предизвика нова доза смях. След малко обаче размаха ръчички, за да продължи:- Добре, добре... нататък. Семейството ми са акробати и актьори още от десетилетия, след смъртта на Алвонз Уллуа, основателят на рода ни, неговите внуци се заели с изчистване на името му, като разпродали личните му дневници и записки и започнали да разработват акробатични изпълнения. Така се основала и трупата, и знанията и уменията се предават от поколение на поколение, тоест от баща на син. Аз съм единствентото момиче от четири поколения насам, дядо постоянно ме укорява, че съм била прекъснала веригата. Какво да се прави, родила съм се, няма връщане.- вдигна рамене и се разсмя, последното изречение произнесе с такава насмешка, че някои от пияниците не се удържаха и удариха няколко пъти с длани по масите през смях на сълзи:- Вярно, ползваме доста наука, основата на съществуването на Уллуа, но само за определени цели, като простата химия в ефектите или физиката и механиката при сглобяването на основите на трапците и подпорите за изпълненията. Все пак изпълняваме акробатството на повече от сто метра над земята, без обезопасителни въжета, всичко трябва да е стабилно и изпипано, така че да не вземе да се разглоби по средата на някой номер. Семейството ми, пък и всичките ми познати са много скептично настроени към магията, затова пък на пук Съдбата даде на мен и брат ми възможността да обърнем представите. Е, брат ми не особено. При появата на първия признак за магия, той загуби зрението си и официално каза пред всички, че не иска да има нищо общо с това, но пък и каза че ще направи всичко, само и само... за мен.- замълча и веселото й изражение за миг помръкна, но пък бързо се върна и се разцъфтя нова усмивка:- Ха, забравих го.. брат ми, Янниз, близнаци сме, както вече споменах и сме почти напълно еднакви, само че той е светлокос и очите му са зелени. Ама едни такива зелени... приличат на бездънни ями, мъртвешко злокобно, единствено очертанията на роговиците му са ясни, зеници липсват. Странна работа, но предполагам така се получи след като загуби зрението си. Онзи случай си е доста интересен, най- голямата ни глупост. Когато бяхме на петнайсет, или по- точно на рождения ни ден, наш братовчед ни предложи да си организираме едно съревнование... имаше гръмотевична буря, а с брат ми се навъртахме върху дено метално скеле, което беше ударено от мълния и... общо взето, сами се сещате.- вдигна рамене леко и посегна към една чаша на тезгяха за бара. Беше чиста вода, тази вечер само на вода беше явно, не че друг път беше на различно де, все вода, чай, кафе... е, и от време на време в чая имаше и ром:- Като споменах семейството си, те не просто са скептични, но и мразят всичко свързано с магията.- ушичките й трепнаха, а погледът й се отнесе на някъде:- Сега като се замисля, звучи толкова глупаво... проклятието на рода, единственото момиче от четири поколения, прекъсване на веригата... на моето мнение ли сте?- вдигна пак раменца и огледа пияниците, всеки от тях имаше пред себе си по някоя и друга чаша, я с бира, я с нещо по- силно. Разнесоха се възгласи, а нарито се разсмя пак:- Забавно е да седя тух и да ви разправям за живота си, макар и да няма особен смисъл... така или иначе всичко се мени.- кротка усмивка възцари на детското й лице сега, опря лакътя си на бара, а след това и брадичката си на дланта, сваляйки песъкливите си очи към кристалната чаша с вода пред нея:- Драмата я има навсякъде... постоянните укори на дядо ми от момента, в който руната се появи, не бяха нищо. Предполагам сами се сещате, че щом съм в тая барака, сред...- огледа пак мъжете и изцъка с език. този път нямаше реакция от тях, може би просто искаха да чуят ясно какво ще каже, или пък се засегнаха от нещо:-... Вас, не ме вълнува особено дали мога да пострадам или не. Всъщност...- подсмихна се лукаво:- Няма шанс да пострадам.- внезапно трепна, но не издаде по нищо, че се стресна слабо от силния удар по тезгяха зад себе си. Барманът, един възрастен гологлав мъж, с остри сини очи се ухили, беше ударил силно с длан по бара, за да провери дали думите й са истина. Иннара намигна и разлюля крачета, като пое чашата и отпи малка глъдка:- Добър подход, но не достатъчно...- самоувереността й може би беше прекалена, но нарито дори не мислеше за това, или пък за реалните проблеми, които можеше да си навлече:- Чували сте за Мадам Уллуа, нали? Майка ми... тази лишена от задръжки и достойнства, проклета жена.- тръсна глава, сякаш в отвращение:- Ако баща ми е бил по- разумен, е щял или по- точно щеше, още сега ,като я знае каква е, да я изхвърли от живота си, но уви... тя е такава лукава пепелянка. И тези от вас, с които е прекарвала някоя идруга нощ, знаете как изглежда... дори аз се възхищавам на красотата й, но останалото... ах, непоправимо е за съжаление.- поклати отново глава, черните ушички се зализаха назад малко смутено, поне докато не допи водата от чашата си и я върна обратно на плота зад себе си:- Не ми се сърдете само, знам каква е Инрада... дава всичко от себе си за удоволствието на мъжете, ама сте толкова наивни понякога, не прозирате истината или просто...- набързо прошари с очи през няколко чаши и се усмихна слабо:- Не, това е без значение.- скочи от стола и заглади с ръце вталеното сако с големите лъскави копчета:- Приятно вечер, господа. Утре имам уроци, а липсата ми на часовник винаги намеква ,че не е хубаво да чакам до последния момент за каквото и да било...- ушичките й наново потрепнаха, а дребното момиче се насочи с елегантна походка към вратата на тази пиянска дупка. Може би беше прекалила с престоя си тук, обаче. Някой се осмели да направи нещо... немислимо. В момента, в който котето усети допир до черната й опашка, зениците й се свиха, извърна се рязко и удари подпийналият с една червена палка, златистите краища блещукаха на огъня от камината, а орлите и кръстовете пръснати по червената материя, придаваха някакво зловещо излъчване на предмена. Иннара пристъпи към човека, който от удара в слепоочието беше паднал от стола, застана над него и опря коляно в гърдите му:- Никога... абсолютно никога, не опитвай отново да докоснеш опашката!- просъска гневно на сатниметри от лицето му:- Не съм като майка си и никой да не очаква да стана като нея!- сякаш от нищото в другата й ръка се появи още една такава палка, но в син цвят и се опря в гърлото на падналия:- Разбрахме ли се?- останалите, част от тях бяха станали от местата си олюлявайки се и мислейки че ще могат да направят нещо за другаря си, други просто гледаха сеира и се подсмихваха. Нарито се изправи и превърпя палките в ръцете си, като сви ръцете си в лактите и ги вдигна нагоре, отпускайки палките и те просто се загубиха в широките ръкави на пиратското сако, вероятно имаше някакъв механизъм под нетипичната за пола й дреха. Намигна на мъжът, който удари и се завъртя на пети към вратата, мънистата в косата й издрънчаха при завъртането:- Ако бях като Инрада, до сега вече да бях и майка като нея.- всеки път беше така, рано или късно се стигаше до диалози намесващи майка й, единствената жена, която пораждаше у Иннара такава ненавист и всъщност, единствената причина момичето да се опитва да докаже, че не е беззащитна и не принадлежи на никого, докато сама не реши обратното.