My_Life

Така, така... за чудещите се на моето отсъствие и причината да не съм си "изплаквала" душата в скоро време, да взема да обясня, най- добре ще стане. Та, общо взето тази причина, за липсата и така нататък, се дължи на това, че вече съм студентка. Да! Наистина вече съм и е такава радост, и то с българска филология, точно това което най- много исках от всичко. Сега съм сигурна, че мога да развия писателските си умения и страст още повече. ^^ Наистина... да остана без думи още малко. Така, така... да поразкажа на кратко някои нещица, имам си две много готини съквартирантки, големи сладурани са и много ме кефят, голям смях пада като си заприказваме за това и онова и то в късно- ранните часове, тоест с петлите ХD Общежитието ни е суперско, като хотелска стая, чисно тово, с паркет, нови мебели, дограма по прозорците, а стаята ни по принцип се пада североизточна, на първия етаж. То първи, ама пак се налага да минаваме по стълби и то за надолу, голяма простотия, но пък си е добре, ням...

Рано- рано двуетажната къща беше вдигната като под тревога, и то да беше от някой член на семейството щеше да е добре, но "будилника" беше на входната врата и тропаше с все сила сякаш, то всъщност такива будилници бяха няколко и толкова усърдно дрънкаха от въне, че щяха да събудят и микробите наоколо. Още малко дървената врата щеше да падне, ако една синекоса не отвори със замах и едно белокосо момиче със зелени очи едва не връхлетя вътре от изненада. Зъд нея бяха другите двама дразнители, червенокоското и малката сестра: - Докарахме предметите, отваряйте гаража.- промърмори Ника и скръсти недоволно ръце:- И кажи на брат ми, че прекалява със спането. - Едва... седем часа е...- заговори Джесика сънено и се подпря на страни, на вратата, прозявайки се. - Хайде, хайде, Онее- чан, не се излагайте!- Миани директно връхлетя вътре, дори преди Вичи, пряскайки с ръце, а кестенявите й кичури се развяха след нея като перелина. Ника вдигна рамене и последва и второто момиче- будилник вътр...

Слънцето бавно се издигаше над хоризонта, обаче така силно нагряваше земята, сякаш вече беше горе от часове. И точно на тази горещина, точно покрай една река няколко същества се бяха разположили… по- скоро излегнали, че наподобяваха деформирани медузи на брега на широка бистра и спокойна река. Един кестеняв дългокоско стоеше под едно малко дърво, облегнал се на него и с ръка през лицето си дремеше, омаломощен най- вероятно от припека. На същата тази сянка, само че от другата страна на дървото и необлегнала се, пък седеше една розовокоса и плетеше… венчета от цветя. С една малка усмивка, наслаждавайки се на цялото спокойствие наоколо и сякаш за първи път обаче се беше захванала с такова нещо, да плете цветчета, та така й беше харесало, действаше й супер отпускащо, както никога до сега, нямаше по кого да вида и да се разпорежда, че се прави на пълен идиот. Сега повечето идиоти мързелуваха. Срещу тези двамата, до други толкова тънки дървета, стоеше една синекоса, облегнала се с рамо на е...

Не им беше достатъчно цялото редене и бутане сякаш, пък сега и този на касата им се правеше на интересен. Първо Ника се размърмори още като видя редицата от трупащи се човешки същества пред виенското колело, но да угоди… на всички, трябваше да се направи на ударен и да си мърмори тихичко, под носа, докато не стигнат касата. На главата му се бяха изтресли още трима, които бяха по- големи деца и от Джин и Акихико взети заедно, ако изобщо можеше това да се случи някога в този живот, че и в някой друг де. Той просто стискаше зъби, воден за ръка от Миани напред, май всичко правеше заради това момиче, до толкова беше хлътнал, че няма на къде, а тя с това медено гласче, с тези сини очи, направо го изпиваше, като го погледнеше свят му се завиваше, а като заговореше само нея слушаше. Кестенявите й коси се люшката по гърба й, а по раменете й падаха като идеално гладки, кадифе. Малко по напред другите двама си бяха добре, брат му направо сияеше, докато Джесика го държеше под ръка, също смеейки се...

  - Още малко, много малко. Желязото се нагряваше стабилно. Искрици прехвърчаха из цялата стая, докато едно розовокосо момиченце клатушкаше крачета от един стол, а заешките й ушета потрепваха едновременно любопитно и плахо. Огънят на друго момиче, същински шоколад, очи коса… и с тези пламтящи езичета, увиващи се и развиващи се от ръцете й, нагряваше една метална сфера с винтчета по нея, докато друго момиче също с кестеняви коси и очила, навиваше гайките по- здраво след като се убедеше, че са достатъчно нагряти: - Още мал… оу…- Веретнана млъкна и прехапа устни:- Джени? - Да?- обади се другото момиче с едно весело и мило гласче, но не спря да нагрява метала, че даже още повече. Ушичките на Маки трепнаха пак, а тя спря да си люлее крачетата надолу, примига с небесносините си очички към металната сфера и сякаш настръхна: - Я чакай мал… Светеше, започваше да свети, все повече и повече и… изгърмя, добре че само в една посока, така че разби стената, но напълни цялата стая с плътен дим. Маки с...