Виенско колело? Опасно...

Не им беше достатъчно цялото редене и бутане сякаш, пък сега и този на касата им се правеше на интересен. Първо Ника се размърмори още като видя редицата от трупащи се човешки същества пред виенското колело, но да угоди… на всички, трябваше да се направи на ударен и да си мърмори тихичко, под носа, докато не стигнат касата. На главата му се бяха изтресли още трима, които бяха по- големи деца и от Джин и Акихико взети заедно, ако изобщо можеше това да се случи някога в този живот, че и в някой друг де. Той просто стискаше зъби, воден за ръка от Миани напред, май всичко правеше заради това момиче, до толкова беше хлътнал, че няма на къде, а тя с това медено гласче, с тези сини очи, направо го изпиваше, като го погледнеше свят му се завиваше, а като заговореше само нея слушаше. Кестенявите й коси се люшката по гърба й, а по раменете й падаха като идеално гладки, кадифе. Малко по напред другите двама си бяха добре, брат му направо сияеше, докато Джесика го държеше под ръка, също смеейки се, а сините й коси като водопад при някое трепване наподобявайки малки вълнички. Точно те двамата си бяха толкова кротички заедно, независимо дали са сами или сред много хора, и все си бяха на едно мнение:
- Хайде, раздвижихме се.- обади се кестенявото момиче и дръпна онзи още напред. Тази редичка все едно нямаше край, а като се имаше и на предвид именно тези тримата, които си пазеха местата точно между двете двойки, и денят щеше да е като безкраен. И май заговорничеха нещо, определено, имаха нещо на ум. И както всичко си беше в смях, веселие, лигавене и малко мърморене, онзи на касата беше решил да се прави на много- много интересен:
- С вързани коси.- надуто обяви. Стивън, Даниел и Дейвид си се вмъкнаха, просто си платиха и като на пръсти се придвижиха към широката седалка, то една беше достатъчно широка и за четирима дори. Но сега на прицел бяха другите:
- И защо?- понамръщи се синекосата.
- Защото може да се закачите някъде, като се издигне горе.- вдигна рамене човека, но не каза нищо повече, всеки на собствена глава си се качваше. Спогледаха се, поне тези които разсъждаваха нормално в момента, а тези, които бяха така развълнувани, сякаш за първи път виждаха виенско колело, дори не обърнаха внимание на простичкото предупреждение. И след всичкото бутане, дойде време да си заемат така желаните места, макар и четворни седалки, бяха заети две по две, пред и зад тримата, хилещи се като нещо средно между лисици и хиени. Определено имаха нещо на ум.
И като започна да се издига бавно нагоре, всеки си гледаше в различна посока, или изобщо не гледаше:
- Виж това! И това там… и еей там също!- Миани подръпваше червенокосия и само му сочеше наляво и надясно, с всеки издигнат метър нагоре, все различно нещо, сините й очи блещукаха още повече на високо, на слънчевата светлина докато ръкомахаше и сочеше насам- натам, дърпайки червения ръкав на онзи до нея. Заговорът на едната седалка беше почти приключил и един орел с някакво блещукащо нещо във формата на дъвка между ноктите си, прелетя първо покрай развълнуваната Миани, която нищо и на никого не обръщаше внимание, освен на гледката. А после и през Джесика, така отнесена, преплела пръсти с тези на Нава и облегнала глава на рамото му спокойно, все едно всеки момент можеше да заспи там, а няколко кичура от сините й коси сега се спускаха по рамото на големия близнак и се смесваха неволно с неговите бели. Стивън от мястото си вече се заливаше да се смее, държейки в шепа няколко от тези блещукащи нещица, които бързичко си показаха ефекта. Орелът се обади и пак прелетя покрай жертвите си, за да привлече вниманието им и да им демонстрира в какво положение бяха… естествено. Миани, извъртайки се рязко насам и натам със пръснато залепени кестеняви кичури за червените на този до нея, за който беше ясно колко обича неиндентифицирани лица да му пипат косата. Че направо настръхна и впи погледи в тримата глупаци, а Миани леко подръпна залепените крайчета:
- Опа…- уж тя да го каже, но дойде и от седалката по- напред, онези двамката както си бяха седели кротко и мирно, сега бяха по- плътно залепени един до друг, и пак косите:- Даниел. Дейвид. Стивън.- в един глас двете сестри през стиснати зъби и погледнаха към тримата, то такъв поглед, че и силно скубане.
- Невинни!- вдигнаха се шест ръце над три глави с мигащи на парцали очи и широко ухилени физиономии.
- Само да слезем!- изръмжа синекосата.
- Абе… я по- добре да не слизаме, какво ще кажете?- зеленокоското от там се огледа предпазливо и разсеяно, последван и от рошавия таралежко и синекоското с дяволитите червени очи.
- Как така да не слизаме?- извика се Миани.
- Ми така… ей сега да блокираме само това колелце там и после това тук…- заобяснява се Даниел, сочейки насам- натам по конструкцията на виенското колело:
- Само да посмеете!- кестенявото момиче обхвана кичурите си, че да не скубе вече побеснелия червенокоско толкова много, той си беше като разярен бик.
- Само този късмет си имайте!- изскърца със зъби Джесика, но стоеше мирно, че Нава с това плътно залепяне вече не знаеше къде се намира. Тримата пак се разхилиха, смятайки се за неуязвими в момента, може би щяха да развалят това, когато стигнеха пак долу и дойдеше време наистина да слизат, но сега, за няколко обиколки щяха да си умрат в тая седалка, да се удавят в собствените си сълзи от смях… само, че имаше нещо, за което идиотските си изпълнения, не се бяха сетили- рязкото спиране на цялото колело по някое време, че едни хора да слязат, други да се качат. И така както се смееха, Стивън все още с разтворена шепа с онези дъвкоподобни магически… нещо си, бяха постресани и в следващия момент те тримата със залепени коси… всъщност, със залепени глави и изцъклени очи. Първоначалните им жертви мигаха, мигаха така известно време, Миани пусна захвата си около своите коси, а Джесика се облегна назад бавно. Още минута абсолютно мълчание и взиране в тримката виновници, след което дойде ред на жертвите да се смеят по същия начин:
- Да ви е за урок…- едва едва, през сълзи ги засочи синекосата и стисна очи, смеейки се.
- Ние поне сме две по две, а вие…- Миани също не се доизказа, още малко и започна да рита от смях. Онези си бяха определено смешна гледка. Стърчащи три цвята кичури навсякъде, залепени с по няколко такива, като гигандски дъвки, разтлели се по главите им и украсявайки ги с още няколко шарени цвята, все едно не им бяха достатъчни собствените им, по рождение, и едни надути физиономии, като тризнаци- хамстери…
„Който се смее последен, се смее най- добре.” - Казали са хората.