Война? Не, по- скоро първи стъпки към бъдеща война.

 





- Още малко, много малко.
Желязото се нагряваше стабилно. Искрици прехвърчаха из цялата стая, докато едно розовокосо момиченце клатушкаше крачета от един стол, а заешките й ушета потрепваха едновременно любопитно и плахо. Огънят на друго момиче, същински шоколад, очи коса… и с тези пламтящи езичета, увиващи се и развиващи се от ръцете й, нагряваше една метална сфера с винтчета по нея, докато друго момиче също с кестеняви коси и очила, навиваше гайките по- здраво след като се убедеше, че са достатъчно нагряти:
- Още мал… оу…- Веретнана млъкна и прехапа устни:- Джени?
- Да?- обади се другото момиче с едно весело и мило гласче, но не спря да нагрява метала, че даже още повече. Ушичките на Маки трепнаха пак, а тя спря да си люлее крачетата надолу, примига с небесносините си очички към металната сфера и сякаш настръхна:
- Я чакай мал…
Светеше, започваше да свети, все повече и повече и… изгърмя, добре че само в една посока, така че разби стената, но напълни цялата стая с плътен дим. Маки се разкашля, вече скрила се зад стола, а Джени гледаше ококорено към сферата и Веретанна, паднала назад на земята:
- Ами сега?- попита плахо, май се знаеше какво да се очаква и то не закъсня, ама изобщо. Една синекоса връхлетя през разбитата стена. С едно бойно кимоно, малко разкъсало се и опушено от гърмежа, потъмнено от чадилката на взрива лице, няколко паднали кичурчета от прибраната й коса и едно свирепо изражение:
- Вер?- процеди гневно.
- М?
- Веретанна?- процеди пак през зъби и я погледна с дълбоките си сини очи:- Убих те!
- Онее- чан, недей, онегай!- едно друго мило гласче, но толкова умолително и сред дима се появиха още чифт тъмносини очи, океанско дълбоки:
- Аз нищо не съм направила… Джени беше!- и посочи другото кестеняво момиче, от другата страна на гръмналата техника. Може би имаше вариант и да й се размине, но не и в този случай вече.
- Какво? Как така? Не е вярно!- сепна се тя и размаха ръце пред себе си с една невинно- идиотска усмивка, да не вземат вярно да я обвинят.
- Аз знам, аз знам.- стисна зъби Джесика и с бойна стъпка се насочи към очилатката:- Тоя път няма къде да ми избягаш.
- Ама… ама…
- Уплашила си и Маки с това!- изведнъж почти не изпищя Миани, като приклекна до зайчето зад стола, а погледа й се изостри срещу Веретанна. Розовокосото момиченце трепереше наистина стреснато. Това умоляване към Джес да не се ядосва, си замина на далече, сега май Миани беше по- ядосаната:
- Само ни ела!- заплашително, заплашително и двете сестри пристъпиха към магьосницата, докато тя плахо отстъпваше назад и се правеше на разсеяна, намествайки квадратните очила:
- Добре, не можем ли да го обсъдим на по чаша чай?
- Не!- отговор, но не от две, а даже от три… и Дженифър беше на крака, явно вече ядосана заради обвинението:
- А кой ме помоли да нагрявам, а? Кой каза, че няма нищо да стане, а? А кой сега ще оправя стената, а?
- Една стена...- вдигна рамене и отстъпи още малко назад, щеше да си пати, ако я пипнеха тези трите.
- Една стена и половин тренировъчен салон!- смръщи се още повече Джесика и пристъпи още няколко бавни, но сигурни крачки, докато Веретанна не се оказа до другата стена:
- Добре сега, аз ще оправя всичко, обещавам и повече няма да има такива произшествия.
- Няма ли?!- още един троен вик и магьосницата настръхна, но опита са се усмихне невинно и намести пак очилата си:
- Ами да.
- Да, а? Ти така обеща и вчера!- троснато отвърна Миани и точно да се протегне за да я хване и онази се изпари от там, а момичето залитна напред и се залепи на стената:
- Веретанна, само се върни!- поредния троен вик, а очилатката се изхили от някъде, сега й беше смешно, но после горко й:
" Само като ви мине идеята да ме хвърлите в някоя река, придруужена от чувал с камъни."- обади се от някъде.
- Камъни ще са ти малко, на барбекю ще станеш!- отвърна Джени с няколко огнени змии отново около ръцете си.


Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

За Любовта... / есе /

Якудза - Японската мафия

Вазов го е казал - "Опълченците на Шипка" - 1877