Хавел разказва...

 *Хавел Каин хю Челзи:
Нали не си мислите, че след като съм пират, не чета? Напротив! Чета, дори чета много, както всекиедин друг от тук присъстващите или изобщо, който е попаднал тук по стечение на обстоятелствата. И на моите плещи пада честта, товара ила там каквото е, няколко месеца след прочитането на двете книги от тази нова порецица, известна като "Демонски цикъл", да коментирам автора и първите две книги...

Питър В. Брет, един нов и много увлекателен автор, един разказвач, закърмен с фантастиката и фентъзито, тодаден на всяка дума, която изписва в романите си...А аз му се кланям, от момента, в който прочетох "Защитеният", нямах търпение за "Пустинното копие", а сега направо жадувам за "Дневната война", това тябва да е третата книга с много красива и женствена корица (после за кориците) и не знам как ще дочакам "Черепът-трон"...Много отдавна не ми се беше случвало някой съвременен автор да ме окове така със стила си на писане, което от много време насам е почти най-важното при избора ми на книги (на Създателката, на нея тоест), а за самия сюжет, за образите на героите, за оръжията, за метала, за бедността и богатството, за демоните, за Ядрото, о, Ядрото...петата книга се очертава да носи това заглавие и при самата мисъл, ми изтръпват пръстите да я държа в ръце, пък ако ще и да е след пет години. Ама дано да не са пет години де хD
Самият Брет се изявява като много прилежен и добър разказвач, изглежда силно повлиян от Арабския свят, от религията и мистиката на Ориента, защото пустините, паремите, военните, стоят и законите са почти едно към едно с познатите на мнозина мюсюлмански, тоест древно-мюсюлмански традиции...


Е, романтичната линия от страна на Арлен е малко прекалена, но все пак е нещо човечно, а той човек май няма да остане за дълго, затова е хубаво да се откроява. А и исках нещо повече между двете дами - "магьосници", но уви, само до скубане и синини, а да - и до един счупен нос се стигна, дано поне нататък, ако ли не помирение срещу ядроните, да има повече войнственост...иначе съм голям привърженик на Бруна, Силия и графинята, такива жени, такива нрави, разкош за една книга.
Исках да прокоментирам кориците, изборът им е наистина внушителен - първата е много мрачна и тайнствена, втората направо крещи "сила и могъщество", а третата, о, третата ще е с една красива дама, вярно съпруга на един от главните герои, но няма значение, Дама-тингата е една от жените с магически предмети и тайни познания, които ползват силата на демоните и тяхната магия, за да се борят срещу тях самите, да лекуват и създават оръжия...е, как да не ги обичат мъжете. Бруна, тази бабка, която така и не се разбра дали е на сто или на сто и петдесет години, тя беше първата ,която демонстрира силата на ядронската магия.
Книгите наистина са увлекателни, силно описателни, на някои места малко прекалено кървави и органични, но именно това изргажда една покъртителна, разрушителна и силно гибелистична (гибелна) атмосфера, която наистина, съвсем серизоно, може да те окове към страниците, глава след глава, докато не се разбере какво ще се случи ,къде ще отиде геройт, с кого ще говори и какво ще говори...напрежение! Авторът не пропуска нито един аспект от живота, буквално нито един, дори и сексуалните взаимоотношения, дори и брачните, братски, майчински, приятелски, всичко.

'Айде, КИ "Колибри" да издават вече "Дневна война"... ^.^