My_Life

 За някои книги мога да пиша от раз, за други ми се пише, но не намирам подходящите думи, а има и такива, за които просто не ми се занимава...Е, "Злато от Загрей" на вълшебницата Весела Фламбурари не попада в никоя от тези мои лични категории. Тя попада в специална категория, книгите, в която попадат, са тези, за които думи имам, но са толкова много, че ми трябва време, за да ги събера на едно място. Този малък фантазиен роман - "Злато от Загрей" (Кибеа, 2024), - започва с пътешествието на едно момче с велосипед в планината, спукало гума, попаднало в буря, приютено за малко...уж...от двама възрастни, грижещи се за буйно момиче и нейното мъничко братче. И в последствие се озовават в Долната Земя, защото балансът на света е нарушен и само трите деца могат да го възстановят.   Един мъничък съвет от мен - нека се има предвид, че началото на този роман е много различно и интригуващо, започвайки с малко информация за героите, - не е проблем и да се запознаете с тях предва

Безброй, в различни цветове и "стъпващи" в различни посоки. Но тези шарени лапички всъщност водят в една и съща посока. От където и да се тръгне, следвайки ги, се стига тук! Aqui Há Gato! Книжарницата с котките! Любимата книжарница на португалците през 2020 г., „Aqui Há Gato“, е много повече от книжарница: това е по-скоро място за творчество в сценичните, театралните и пластичните изкуства, където книгите се подбират ръчно за деца от всички възрасти. векове, където ви водят котешки лапи, залепени за тротоара на улиците на историческия център на Сантарем. "В продължение на 15 години ние правихме стъпка по стъпка. Ние изграждаме път", базиран на „една много желана мечта“, при получаване на наградата е казала София Виейра, промоутър на „Aqui Há Gato“. (Същата тя, която на перфектен ангрийски ми обясняваше колко лош бил английският й, когато влязох, за да се порадвам на котките и...да си взема книга за спомен) . Aqui Há Gato“ е резултат от споделен вкус към изкуството

 Повечето хора се влюбват в книги, чиито сюжет по един или друг начин наподобява техния живот или откриват себе си сред героите вътре. Аз нямам нищо общо с нито една частица от този роман, но изпитвам такъв афинитет към него, че потръпвам само при мисълта, за който и да е момент от развоя на сюжета. Това беше книгата, тоест двете книги, които прочетох за 24 часа, почти без да правя нищо друго, освен това, вълнувах се, разсмивах се, ядосвах се, плаках. И остана следа.  Толкова обичам този роман, сериалът, всичките филми, анимираните версии дори, че мога да говоря с часове...часове. Затова пък се надявам все повече хора да отидат и да гледат тази нова екранизация по сценарий на    Александър дьо ла Пателиер, Матийо Делапорт, като и режисурата е тяхна.  Трябва да отбележа, че като режисьори са много силно дуо. Филмът е френски, между другото, не е американска, холивудска касичка. И французите са се справили повече от прекрасно - с декори, с костюми, с изграждане на цялата визия през 19 ве