My_Life

Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача. Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише. "Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори. Докато самолетът не се разбива в океана...

Едно от най-чканите продължения, което беше погълнато точно за един ден. Съдбата на Рафи и разгръщането на характер като този на Пенрин са необичайни и пленителни по един особен начин. "Ангелски свят" на Сюзън Ий (Емас, 2016) е това, което се случва със света на хората след нашествието на ангелите, тяхната  тирания и господство. " Ангелско нашествие" , първата книга, приключи там, където Рафи полита с новите си криле, а Пенрин е...жива, почти мъртва? Който е чел първата книга знае, затова няма да издавам твърде много. Съпротивата отново е в действие, отдалечавайки се от  гнездото на ангелите и търсейки ново убежище. Това, което се е случило с малката сестричка на Пенрин - Пейдж и това, което представлява майка им, държейки в обятията тялото на дъщеря си, люлеейки се и редейки молитви на някакъв неизвестен, водещ до шизофрения език е причината трите да са наблюдавани като създания, които вече не принадлежат към човешкия род. Една луда, едно обезобразено и п...