Не правете това вкъщи! (само навън) - "Скълдъгъри Плезънт: Да играеш с огъня" от Дерек Ланди

Приключението на малката Стефани, носеща вече името Валкирия Каин, за да се защитава чрез него от магическото влияние на други магьосници, продължава с все сила. Детективът-скелет въвлича младата си помощничка във все повече и повече неприятности, макар в първата книга да твърдеше, че тя сама си ги навлича. Скълдъгъри винаги е отговорният, виновният и...все него го гледат на криво.

 И във втората книга от поредицата - "Да играеш с огъня" (Студио Арт Лайн, 2012) на нас читателите ни става пределно ясно от това.

Още с първата страница Валкирия е попаднала в битка срещу Убиецът на убийците (или поне той така нарича себе си).

Валкирия Каин вече е официален партньор на Скълдъгъри Плезънт, поемат случаи заедно, разследват и постоянно, нон-стоп са в схватки с необикновени престъпници - магьосници, които изобщо не се двоумят да наранят момиче като нея, въпреки че тя е на тринайсет. Проблемът обаче не е в това, а в тайните, които продължават да се просмукват в Ирландското Убежище, сред персонала му и новия Върховен маг. Имат и нов враг, освободен от строго охраняем затвор в Русия, който събира своите стари поданици...пък и тук-там някой нов и планува завръщането на Безликите. Отново, да - и този!

На преден план се появява една некроманска броня, скрита на тайнствено място, но пък злодеите винаги успяват да открият това, което искат и то по едно и също време, в което Скълдъгъри и Валкирия направят същото откритие. В това Дерек Ланди е огромен специалист - да поставя героите си във всевъзможни опасности, да ги излага на беди и да "кара" враговете им да ги пребиват до неузнаваемост. Валкирия поне, точно заради това професор Граус  (един много интересен персонаж в поредицата, въпреки второстепенната си роля) не спира да натяква на детектива колко безотговорен е...Скълдъгъри Плезънт го осъзнава, но не го признава, а на Валкирия не й пука. За нея е важно приключението, важно е, че е различна от другите деца на нейната възраст, важно е, че върши нещо добро и обикновеният човешки живот не я интересува - той е безинтересен, монотонен, скучен и сив, докато светът на магьосниците, познанството й със Скълдъгъри, Танит Лоу и останалите прави съществуването й смислено. Пък и вече овладява магията, вече може да се прибира в стаята си тайно само като манипулира въздуха. Е, понякога доста болезнено, но все пак се справя, пък си има и отражението си, което започва изключително добре да се справя с нейната идентичност и да я замества във всичко.  Почти.

На Валкирия й се налага да отиде на семейно събиране като себе си, като Стефани и да изтърпи цялата лудост на рода си - така известни като наследници на Древните, а там да играе ролята на примамка за освирепял вампир, който иска да й отмъсти. Оказва се в капан обаче...докато разговаря с...мъртвия си (от първата книга) чичо. Подозирам, че ще има огромна роля занапред.

Вампирите започват да игнорират нарежданията на новия си господар, който бавно се приближава до новата си цел, вече след като се е сдобил с най-силното оръжие в света - некроманската броня. Венгос иска да си върне творението, създадено от части на Безлик и други същества, иска да го съживи, а чрез него да призове от измерението, в което са затворени всички останали Безлики. И почти успява.

Гротескният е събуден чрез кръвта на Валкирия като наследница на Древните, развилнява се и нанася жестоки поражения, включително и върху Танит и постепенно започва да усъвършенства силата, която притежава, благодарение на частите от телата на различни същества, от които е сглобен.

Танит Лоу - илюстрация
от книгата

Битката е безмилостна, наранените са мнозина, а в един момент Валкирия остава сама срещу чудовище, което може да сравни града и да повика истинските Безлики.

Силата с която се справя момичето е изненадваща, дори за момент малко нереалистична, тя удържа нападението от Гротескния, което Танит, пък и Чийна не успяват.

Венгос е победен хитро от Скълдъгъри, открил пробойни в бронята на некроманта лорд Вайл - име, което носи ужас още от онази далечна война. 

И макар всички да си мислят, че са успели да спрат Гротескния навреме, той въпреки всичко е свършил своята най-важна роля в завръщането  на Безликите.

Срещат се много нови герои, които по един интригуващ и забавен начин привлякоха вниманието ми и дори се радвах, че до края на книгата никой от тях не загина, ами има вероятност да бъдат срещнати и в следващите части от поредицата.

Санглайн, дори и на другата фронтова линия е един герой, с който дълго не бих искала да се разделям, пък и с нравът му съм сигурна, че голяма част от читателите ще са на същото мнение - забавен, макар и злобен.

Скачащият Джак пък се превърна във втори мой любимец от тук насетне, редом със Скълдъгъри Плезънт - още едно зло същество, което обаче, колкото и пропито от жаждата да убива, би сторило всичко само и само да попречи завръщането на Безликите. В това число дори да помогне (до някъде случайно) на детективът и малката му помощничка да се справят с още едно създание, което в един момент се налага да измамят, а то се обръща срещу тях...

Хуморът на Дерек Ланди и в тази част от книгата не напуска страниците, владенията му като автор дори се разрастват - черният сарказъм на Скълдъгъри, заяжданията му с Валкирия, но и възхитителната им дружба, тънките шеги и загрижеността им един към друг. Пълнотата на всички останали герои, пък даже за малко появили се с техните изцепки и прояви - няма как да бъдат забравени.

"- Само един кретен би си взел меча в престрелка.
Венгос се намръщи.
- Както виждаш, превъзхождам те многократно.
- Обикновено така става.
- Не можеш да спечелиш.
- Обикновено така изглежда."

Усеща се обаче как постепенно действието в цялата история започва да придобива драматичност, дори и съвсем мимолетно закачена, но все пак осезаема. 

И колкото и да искам да продължавам да разказвам за книгата, се страхувам, че ще трябва да напълня ревюто с фатални спойлери, които биха развалили съвсем удоволствието от четенето. Пък и след малко започвам да пиша за третата част ;)

А! Не бива да забравям -  ръбчетата на страниците са зелени. Зелени! Обожавам зеленото! ^_^