HOME, SWEET HOME! - Явор Цанев

Как може с прости читателски думи да се опише точно какво представлява всеки един отделен разказ то този сборник? Както и да го мислих, колкото и да разсъждавах как да започна това ревю е много трудно да се определи с една обикновена дума или дори с едно изречение умението на Явор Цанев да пише разкази и то не какви да е, а кратки, но толкова плътни и стойностни...

"Home, sweet home!" (books&art studio Gaiana, 2015) е номер шест в списъка със сборници на Gaiana към Колекция Дракус и самият Явор Цанев е основателят на това малко, но така чудновато издателство, той е не само издател, но и автор, който като нищо може да бъде наречен с онази метафора - "скрита лимонка";)

Притежател е на един уникален стил на писане, използва едва ли не минимален брой думи - ясни и точни словосъчетания, не подвежда и не увърта, изказът му е изключително стегнат и пълен, а думите са съчетани по такъв начин, че един разказ се разкрива сякаш нова вселена...всеки един от двадесетте и два фантастични разказа всъщност е една нова Вселена.

По няколко думи за всеки разказ, както си ми е традицията...

"HOME, SWEET HOME!" е първият разказ от сборника, чието име носи и той самият. Едно приключение из един друг свят, дена планета на неизвестното и екипаж изследователи, които се поддават на своя научен инстинкт и разкриват тайната на планетата по един необичаен начин.

"Златото на Дракона" - един много приятен разказ, започва леко хумористично и се развива като същински съспенс. Драконът и е един доста народен змей, а златото му, о, Златото му...тоест нейното. ;)

"Пчелата" - аз лично изпитвам панически ужас от пчели, така че този разказ ми беше доста странен, през цялото време и на мен, както и на героя ми се причуваше жужене на пчели...Е, поне останах себе си, докато всичко и навсякъде жужеше. В този разказ всъщност има и голяма доза философски размисъл, но трябва да се прочете внимателно, за да се проникне в дълбочината и специфичността му.

"Какво довлече" е четвъртият разказ, започващ като фантастика. Пътешествието на Цуро и Цвир, един много добър екип мисията, които уви, попадат под лапите на един много лош мъркащ враг...

"Снегът" - снегът е навсякъде, снегът е покрил земята, тя е замръзнала и е останал само снегът. Елементите са мит, приказка, легенда - Вода, Огън, Въздух, Земя...те трябва да се подредят един ден, някога. Някога хората са се радвали на снега, а сега се радват единствено на огъня, който идва от отсечените дървета...защото няма нищо друго. А в старите времена е било друго. Поредният впечатляващ разказ. След постапокалиптичното време на земята няма нищо друго, освен сняг...

"Клоните и листата" - фантастичен разказ за извънземен приключенец, агент, който "пуска корени" на планетата с птичките и катеричките, но попада под ужаса на това, което хората извършват с всичко пуснало корени.

"Флог" - една планета като типично игрище за голф, прекрасно, равно, дори хармонично, но...огрявано от три слънца.

"Коледен боец" - Ха! Кой не обича Шотландският боец от миналото? Обожавам го този герой и в този разказ на Явор го срещнах и много му се зарадвах, е, ме е същият Маклауд, защото този път той се подвизава с костюм на Дядо Коледа, но си е той, точно той - Дънкън Маклауд!

Кой друг би останал безсмъртен, ако не самият Дядо Коледа, нали?

"Когато снурсовете затрептят" - разказ за една много сериозна междугалактическа дилема - виновен или невинен? Допсог най-вероятно може реши проблема на всички, този, който сам е създал... И тук има една много интересна игра на думи, тоест на букви - кой е Допсог.

"Телесните" - една друга перспектива за света, за съществуването на човека, съзнанието, тялото, за това, което го управлява в определени моменти на неадекватност. Бих казала най-странният според мен разказ от целия сборник, но и вълнуващ.

"Море от мечове" - чела съм този разказ в един друг сборник - "Мечове в морето" и е един от любимите ми разкази.

"Оцеляващият" - да, той е странна птица. Каквото и да се случва, той все оцелява, та даже и при срещата с Онази с Косата пак оцелял и...станал Онзи с Косата, все Оцеляващият. Поредният любим разказ!

"Гостоприемност" - всяка гостоприемност е нещо чудесно, всеки домакин дава всичко от себе си за гостите си, особено ако е от друг свят и среща близки по вид и разум създания. Само че някоя гостоприемност е отвъд границите на възприятията и дори домакинът може да се смути от развоя на събитията и неочакваните резултати, уж в демонстрацията си на нещо великолепно за гостите...

"След Апокалипсис" - този разказ трябва да бъде прочетен от всеки, от абсолютно всеки, защото е изключително дълбок и значим, едно бисерче, макар и апокалиптично, което би накарало всеки да се позамисли как човечеството живее в един малък апокалипсис, но не го усещаме, не го осъзнаваме и ако дори една частица от засегнатата в разказа тема се вземе предвид и се приложи към нещо друго, то ще излезе, че апокалипсисите около нас са повече от един.

"Годеницата на варварина" - тя е една изключителна жена, годеницата, може би малко груба, малко строга, но е жена, благодарение на която варваринът ще се издига в йерархията, благодарен, че я има, благодарен, че насън го държи нащрек, винаги готов, за да се сблъска с нейните сънища и премеждия, дори и да не мигне.

"Посланик на източния вятър" - дали магията се носи по вятъра, дали е вътре в магьосника или той се нуждае от нещо, от което да я черпи? Мислейки, че магията му е затихнала, магьосникът открива своето послание на крилете на Драконовата муха...открива новата магия.

"Нещо между нас" - разказ за една мистерия между двама души, за едни тайнствени бележки и извършени деяния, заради които двамата трябва да са скарани, да се мразят, а всъщност между тях стои един пакостливец, криещ се в гардероба. Един урок по търпение и внимание от света на свръхестественото.

"Драконите като доказателство" - Не вярвате ли, че драконите съществуват? Е, елате, пийнете в тази кръчма, поговорете си с ханджията...почакайте малко, той ще дойде, трябва да си почине малко все пак, преди да продължи да гони Слънцето.

"Гушкавите" са толкова сладки и очарователни, толкова милички и гушкави, докато чете човек да му се прииска да гушне едно такова, гушкаво, мъркащо животинче, само да не попада на повече от едно гушкаво, че и те са животинки, и те имат нужда от храна. Доста добър фантастичен хорър.

"Карък" - аз от този разказ се обърках и дори се посмях хубаво. Е, как може героят да е такъв карък наистина? Да бяха двама-трима азиатци, добре, обаче от телепортиращата машина взеха, та изскочиха трийсетина клонирани азиатеца!

"Таласъмски неволи" - Светът се променя постоянно, не спира да се преобразява, а това, което някога са били таласъмите, пък и не само те, вече е само мит. Та дори да започне да съчувства човек на този наш таласъм тук, който не може да се впише в средата, скита, ск

ита, но пак до никъде не стига...Но все пак няко йвярва в таласъма, там някъде, някой продължава да си мисли за таласъма, та затова и той съществува. Всеки съществува, докато вярват в неговото съществуване.

"Последно желание" - дори машините могат да се опитват да разсъждават, да анализират по близък на човешкия начин, да търсят смисъл. Дори машините, онези роботоиди могат да имат желания - да изпълнят нечие желание. В този разказ има няколко много красиви стиха, върху които роботът да разсъждава, да се опитва да отгатне смисълът в последното желание на жената, за която прави всичко.