За Любовта... / есе /

Какво всъщност представлява любовта..? Дали тя е просто чувство, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се надяваме да изпитаме? А каква ли е причината, поради която можеш да кажеш „Аз съм влюбен”? Не мисля, че това са строго определени въпроси и ситуаций, то просто се разбира от самосебе си: Начинът, по който се държиш с даден човек, по който го гледаш и си мислиш „Боже, какви красиви очи има!” ето това са малкото ситуаций, в които можеш да разбереш, че си влюбен.
Истината е, че всеки се нуждае от разбирането на другите, от внимание и признаване на собствената му индивидуалност като значимост. Един от начините, по които личността свободно се изявява и утвърждава себе си, докато твори отношения и признава значението и на другия, е Любовта.
Всеки индивид носи своята уникалност, която често кара хората да се дистанцират поради различията си, но това, което обединява всички, е нуждата да бъдеш обичан.
Една древна индуска легенда разказва за отношенията между мъжът и жената, за привързаността им един към друг:
„ Бог Тваштри създал най-напред мъжа и го оставил да живее на земята сред птици и зверове. Но първият човек страдал от самота и се по¬молил на своя господар да му изпрати за утеха друго същество, което да го разбира. Бог Тваштри, как¬то изглежда, имал меко и благородно сърце. Той направил от разнообразни подръчни материали жената и тя ощастливила първия мъж самотник. Обаче радостта била краткотрайна и трагедията не закъсняла да настъпи. Огорченият мъж само след осем дни отишъл при могъщия бог Тваштри и с мъка на душата му казал: “Господарю, какво същество си ми дал, то непрекъснато мърмори край мене и не мога да работя. То ме дразни всяка минута и прави живота ми ад. Вземи си го при тебе обратно!”
Тваштри съжалил нещастния мъж, трогнал се от неговата молба. Той взел немирната жена и набързо я настанил да живее накрай земята. След осем дни обаче мъжът пак отишъл при своя господар. Със сълзи на очи той започнал да му се моли: “Господарю, не знам какво стана с мене, откак го няма това същество, живея самотен. Радостта из¬чезна. Пред очите ми пада постоянно мъгла. Спомням си как това същество играеше и пееше край мене. Животът беше много приятен и весел. Дай ми обратно това същество, иначе всичко е черно.” Смилил се бог Тваштри, върнал жената на самотния мъж и отново настъпила радостта в неговото жилище. Но след няколко дни той пак трябвало да се отказва от жената. После, както по-напред, молил Тваштри да му я върне обратно. И така историята се повтаряла. Накрая мъжът отишъл при своя бог създател и му казал: “Господарю, аз съм нещастен! Разбрах, че не мога да живея нито с жената, нито без жената.”
Става ясно, че необходимостта от сближаване и обединяване е неизбежна. Хората сякаш неистово се стремят към сближаване и споделяне на общо битуване, общи интереси, стремежи, преживявания. Най-красивото противоречие, което движи света, най-реалната магия, към която се стремим, е Любовта!
Твърде много болка има в този свят!
Тя те гледа от всеки ъгъл на улиците и те моли да я приютиш, виждаш я в очите на минувачите, тържествуваща заради победата си, среща те, когато най-малко нея очакваш. Тя е навсякъде. Но става наистина страшно,когато намери за обежище твоето сърце. Оттам трудно можеш да я изгониш.
Толкова хубаво е да я усещаш, когато тя се казва Любов, Приятелство, Доверие… Всичко е наред и ти не подозираш, че вълшебният свят, в който си попаднал, може да се окаже ад, че звездите горе на небето, както сега докосваш, може да те пратят право надолу. В бездната. Там, където за слънце ще имаш тъмнината, за звуци ще имаш плача, а горчивите сълзи ще бъдат водата…
Тогава вземаш категорично и недвусмислено решение. Никога повече да не бъдеш мамен, никога повече да не приютяваш болката в сърцето си, никога повече да не й позволяваш да прави каквото си иска с душата ти - никога повече да не вярваш на Любов, Приятелство, Доверие… Затова променяш нещо в себе си. Добавяш нещо - една броня. Тази броня я използваш за защита - тя огражда сърцето ти. Опустошеното вече сърце, доколкото можеш , възстановяваш и след това стоманена обвивка - тя не пропуска болката в сърцето!
Но онази броня те изменя напълно, затваря чувствата ти, отдалечава те от истинския свят, от истинското щастие и може би те дърпа все по- надолу и с тази крепост, с тази броня пропадаш все повече... и повече...
Любовта е смисълът на живота ни. Колкото и трудно да е за някои да възприемат истината, това е факт. Любовта е нещо изключително, нещо красиво, нещо различно.. Разглеждайки чувството любов не от психологическа гледна точка, а от онази, в която усещането на висша духовна цялост се нарича истинска любов, осъзнаваме, че обичаме хиляди малки и големи неща – хора, животни, та дори и предмети. Любовта връща усмивката на лицето ни. Смисълът й за всеки от нас е различен. За един любовта може да изпълва душата му с доброта, защото самата тя е чувство, а не материално благо. За други хора, когато обичаш не са нужни никакви думи. Не е задължително да знаеш какво означава любовта за да я изпитваш. Съмнявам се, че на този свят има човек който може да измисли понятие, обхващащо всички аспекти на любовта, който би я описал накратко с няколко думи. Любовта е чисто съвършенството или реалният ни житейски път, който всеки от нас трябва да измине, за да успее да преодолее трудностите.
Според мен прозрението ти за наличието в нищото, както и осъзнаването и овладяването на абсолютния контрол над вътрешната ти енергия идва в момента, в който станеш независим от времето и материята, а именно когато си влюбен..Това, което искам да кажа е, че за любовта няма думи, тя е толкова силна, че не можеш да спреш да мислиш и говориш за съществуването и. Любовта към дадено човешко същество може да ни накара да вярваме в неща, които преди са ни се стрували невъзможни.
Но както казват някои- “Невъзможно е само силна дума използвана от слаби хора, намиращи за по-лесно да живеят в света който им е отреден, вместо да намерят силата в себе си и да го променят". Невъзможното не е факт, то е убеждение.Невъзможно няма. Всичко е едно предизвикателство. Невъзможно е нищо. ”Затова няма и невъзможна любов. Любовта е способна да променя настроението ни да, ни кара да вярваме, че можем да променим живота си. Магията на любовта оцветява света и му дарява онази топлота, която седи в сърцата ни цял живот, която ни кара да живеем, да мечтаем и най-важното любовта е способност да бъдем като застанем между измисления и реалния свят.
Любовта е знак. Но за какво? Няма значение. Тя ни показва, че има смисъл във всичко, което правим. Любовта смекчава сърцата на хората, сразява злобата и лъжата.Тя показва пътя по който няма горест и сълзи, създава палати от чувства. Понякога неизречената любов е по-истинска от онази, която повтаряш по хиляди пъти на ден

Коментари

Публикуване на коментар

translate

Популярни публикации от този блог

Цитати от...Цитати за... (Васил Левски)

За живота след една случайна среща "На светофара" от Доротея Петрова

Първото в България МАНГА списание - SHOGUN!