"Купихме книжарницата. По дяволите, купихме си книжарница!" - Петра Хартлиб и нейната прекрасна книжарничка ["Моята прекрасна книжарничка"]

"Притежаваме значи книжарница. И кога се продават най-много книги? Правилно. По Коледа. А сега сме началото на октомври, така че нищо по-лесно от това да отворим през ноември. Преди това трябва да се свършат няколко дреболии. Например да занесем парите, които първо трябва да вземем назаем, във Виена, да изготвим наемен договор за жилището, да си потърсим банка, която да ни даде кредит срещу удостоверението за спечелен търг, без да задава прекалено много въпроси, да открием детска градина за дъщерята, училище за сина, да вземем разрешително за търговия, да опразним помещението, което е претъпкано с книги, декоративен и опаковъчен материал, да боядисаме стените, да боядисаме черчевето на витрината, да сменим електрическата инсталация, да измислим лого, да изхвърлим линолеума, и, и, и. Както споменах, сега сме едва втората седмица на октомври, така че отваряме на 4 ноември? А, да, преместването във Виена ще го уредим по-късно. И без това още нямаме жилище." 

_______________________________________________________________________

Когато посягаш към книга с автобиографичен привкус, започваш да се питаш какво толкова интересно може да има в живота на човек, решил да напише книга за своя живот, особено ако си читател, който предпочита да живее в други светове, в различни вселени, заобиколен от магьосници, царе и дракони, от апокалиптични войни, от рицари на черни коне (не принцове на бели, те са скучни!). И в един момент вземаш тази книга, написана от човек, който иска да разкаже за живота си...и съпреживяваш с него. Всеки момент, всеки срещнат познат, всеки ден, всеки празник...всяка продадена книга. Всеки нов ден в книжарницата...

Петра Хартлиб разказва за живота си в собствената й книжарница, да, буквално в книжарницата, защото от момента, в който тя и съпругът й купуват ей така, като за майтап, една книжарница на хиляда и петстотин километра от дома им и са принудени да се преместят във Виена, да напуснах хубавите си работни места и да преконструират не само своя живот, но и този на двете си деца, тя, Петра, наистина живее в книжарницата. Добре, не напълно вътре, но само на една вита стълба разстояние от касовия си апарат и табелката "Отворено/Затворено".

И животът й е прекрасен.

"Моята прекрасна книжарничка" (ИК "Сиела", 2015) е една сбита история, обхващаща десетина години от живота на писателката и книжарка (предприемач, както тя самата разсъждава в книгата над това определение за себе си) - Петра Хартлиб. Една кратка и сбита история за рисковете, които тя и семесйтвото й са вземали, за мъките, по които е вървяла със съпруга си, за късмета и неразбирателството, за цялата трудност, изпречила се на пътя й, когато една вечер просто решават с Оливер да пуснат оферта за книжарница, без да вярват особено, че нещо ще се получи, а всъщност се забъркват в най-голямата каша в живота си..Звучи малко като научна фантастика, нали? Или криминале. Но е самата десйтвителност. Хартлиб купува книжарница и превръща живота си в приказка!

"Една книжарница трябва да е пълна, пълна с книги, пълна с хора, пълна с въодушевени сътрудници. С това по-скоро не се печелят много пари, но е хубаво. И в повечето случаи е забавно."

Петра не пропуска нито един детайл, не спестява нищо, нито безсънните нощи, нито трудностите с клиенти, издателства, с израстването на децата й, с персонала, който назначава...Животът й се превръща в книги, книги и още книги. Които постоянно разопакова, след като са й били доставени с кашони. А те от своя страна вече няма къде да прибере, защото книжарничката й не  е чак толкова голяма, а клиетните й са едва ли не безкрайни...Но тя се справя. Дъщеря й израства, синът й също, че дори и по някое време се превръща в доставчик на книги, съпругът й дори  и да сменя две работи, пак си остава в книжарницата и се чувства добре, имат си куче, имат си  и втора книжарница. И Животът на Петра Хартлиб не  е нищо друго освен прекрасна книжарница.

Запознанства с автори, автографи, вечери, панаири на книгата, литературни четения.

И пак в книжарничката.

Но тя е щастлива, тя е доволна, тя не празнува рожден ден, а около Коледа дори забравя какво  есън и храна, познава единствено книгите, кафето и служителите си. И е щастлива.

Че как няма да е?

Книгата не е изобщо лоша, историята на Петра Хартлиб не е изобщо плашеща. Тя е една приказна реалност за това, което представляват книжарите, за това, което представлява една книжарница от вътре и от вън - претърпяла ремонти и преконструиране, водила битки с Амазон и с несполуките на интернет и собствения си сайт за книги. Историята на Петра Хартлиб е историята на жена, която въпреки работата си (с възможност да спи само няколко часа, откраднати  от полунощ до отварянето на книжарницата или в обедната си почивка), но все пак всичко е предадено с доза хумор и представя на читателя пълната гама от усещания и разбиране на това, което е преживяла тя, заедно с всички останали покрай нея.

С ирония и с труд, с упоритост, търпение и страст, с много мания, направо книгопристрастеност, Петра хартлиб продължава да слиза по стълбата с чаша кафе в ръка, тъкмо станала от сън и да отключва книжарничката си, защото пред вратата вече има клиенти, които чакат за новите издания или за подарък за познат, който не търпи отлагане...а има ги и закъснелите, които идват след работно време, но и те са така приятните клиенти, които заслужават своята книжка.

Петра е събрала своята любов към книжарничката си, към книгите си, към семейството си, своята работа, своето съществуване в едва по-малко от двеста странички...Една прекрасна книжка за една прекрасна книжарничка!

А да не изпусна и прекрасните бележки под линия, към които съм така пристрастена - автори, заглавия на книги, издателства, години, важни събития в книжарския свят.

"Веднъж на няколко години се случва книга, при четенето на която затаявам дъх на първите двайсетина страници, заставям се да чета бавно, да поемам езика, въпреки че ми се иска да погълна всичко наведнъж, за да разбера дали продължава така, както е започнало. Дали обещава наистина това, което съдържа. И ако то се случва, се превръщам в мисионерка, тъй като искам хората, на които държа, както и всички останали, веднага да прочетат тази книга. Веднага. Това са онези моменти в живота, в които съм на сто процента сигурна, че съм си избрала правилната работа, че друга за мен няма и че няма нищо по-важно от това да накарам възможно повече хора да харесат тази история."

Как да не ти се прииска и ти да си отвориш книжарничка...? ^_^

____________________________________________________________

Други ревюта:  "Книголандия" (в края на ревюто също са споделени линкове за други мнения върху книгата)
  "Аз чета", "На по книга, две", "Книжка с мишка", "Още един блог за книги" , "Writting is fun", "Книжен Петър"

Още писаха - Мария Донева; и в Goodreads: Ваня Хинкова;