tragedy

Не съм журналист, нито политик. Не съм кой знае какъв дарител, кой знае колко богат материално човек...Не съм нищо особено, но познавам трагедията. Преди два дни побликувах два статуса в социалните мрежи, назовавайки просто "трагедия", докато гледах извънредните емисии през нощта между две от редовните футболни срещи към Световното. Но това не е просто трагедия. И тогава дори не предполагах какво би могло...

Преди две години това, което удари Перник, също не беше просто трагедия, защото май месец 2012 година стана символ, който съм убедена, че в продължение на десетилетия ще вълнува и най-вече - всяка година, всеки нов месец май хората ще очакват...отново. Трусовете не спират, има ги постоянно, някои се усещат от време на време, други - неосезаеми. Но е факт. Само че сега не говоря за този факт, това, което накара жителите на целия град да преконструират къщите и апартаментите си, да вдигнат нови домове, а дори и някои все още да живеят в каравани...Сега пиша заради Варна, където ужасът от вечерта на 19 юни 2014 година ще остави същия ярък спомен в съзнанието на хората, както земетресението, което кара Перник да трепва дори, когато по-тежък автомобил мине по улицата и нещо зад витрината се разлюлее.

И не само Варна, не само един квартал от там, черноморието...пострадалите от водната стихия са и други градове.
Варна е морски град, един великолепен град при това, но сега плува в кал вода, на места достигала от три до пет метра, вода носила коли като салове и...отнела човешки животи. И не просто човешки, ами и детски, едни малки, невинни души, които никога не биха ведели живота, не биха вкусили от него. Трагедия.
Вълнувам се, докато пиша това, затова и не знам какво точно да напиша. Мнозина вече са достатъчно запознати ,мнозина вече са там и помагат, други пратиха SMS-и...призовавам, моля и благодаря - DMS VARNA на 17777 ...

Не обичам да говоря за подобни апокалиптични моменти, събития, които се стоварят върху хората, върху държавата, върху света...за страданията и болката, но просто почувствах, че трябва да го направя. Заради съпричасност, заради разбиране, заради...нажеджа, че всичко ще бъде наред. Не обичам и да гледам новините по телевизията заради кадри, които излъчват, защото винаги съм смятала, че човешката болка, страхът и ужасът в релано време не са за показ, защото никой не би разбрал...но ние тук, ние в Перник - разбираме. И ще си позволя да кача само едно видео, което представя малка част от...всичко. Една минута е достатъчна.

 

Ще споделя и призива на един от най-популярните влогъри в България.
Нека се надяваме...

Публикувай by Emil.

Знаем какво е да нямаш, знаем какво е да се нуждаеш. Цитат:

"Искам да ви разкажа за Иван - приятелче от квартала. Човек с главно Ч, който снощи скочи и тръгна с лопатите за Варна. Мъж с главно М, който си изпразни хладилника и го натовари в микробуса, заедно с одеялата. Човек, на когото звъннах преди малко да го питам какво да му пращам, а той ми вика- търси ми работа, че шефът ми ме уволни, че не съм отишъл на работа. Ужасих се". Това пише на страницата си във Фейсбук Юлияна Паунова."Малкият" подвиг на Иван, за когото даже не се уточнява каква е фамилията му и откъде точно е, би трябвало да ни накара да се замислим до каква степен сме станали безчувствени за страданията на хората до нас и как дори елементарната солидарност вечно ни убягва.

"Нека ви разкажа за Иван," продължава Юлияна.

"Миналата година неговата къща изгоря до основи, докато пазеше обекта, на който работеше... Иван, който вече живее под наем и не се знае кога и как ще вземе заплата. Иван, който ми се извинява, че ми клипира, но няма парички в телефона. Иван, които събра неговите хора, източиха бензина от колите и тръгнаха... Защото знае какво е да нямаш нищо за един миг... И който преди малко като го чух ми вика, че не е ял, че не е спал, но с циганите работят здраво. И че е щастлив, че помага. Горда съм че го познавам."/БЛИЦ  - Pernik News